Български национален въпрос (1878 - 1885)

Анализ на изображение

Александра Стоянова, уч. от VІ А клас,

Преподавател: Мария Николова

Учебна 2012/2013 година 

Представена ни е литография от Николай Павлович - "Мизия, Траки и Македония". Изображението илюстрира възникването на Българския национален въпрос - разпокъсването на България с Берлинския мирен договор. Събитието и литографията датират от вт. пол. на XIX век.

На литографията са изобразени три жени, олицетворяващи съответно Княжество България, Източна Румелия и земите, останали под османска власт.

Първата жена, Княжество България, е на преден план – освободената от османска власт територия. Жената е облечена в царски дрехи, символ на власт. В едната си ръка държи меч - победа, а в другата българското знаме – свобода и държавност. Под краката й лежи турското знаме, което символизира победата над османците. Главата й е увенчана с корона, подчертаваща държавността. Зад нея стои лъв – символът на България и до днес.

Втората жена, Източна Румелия, е на заден план, което показва положението й на провинция в Османската империя. Тя е облечена в хубави бели дрехи, символ на автономията на провинцията. На главата й има венец, също символ на автономния й статут. Протегнала е ръка нагоре – молба и израз на желанието й да се освободи напълно.

Третата жена, олицетворяваща земите, останали по османска власт, логично е нарисувана в най-далечния план на изображението. Облечена е в траурни черни дрехи и забрадка, подчертаващи нещастието й. Жената е с наведена глава, а над нея се вее знамето на Османската империя, показващо статута й на все още поробена земя. Това се разбира и от веригите, в които е окована жената.

След освобождението българите не са доволни от това териториално разделение на земите им, защото Македония и Тракия са останали под османско владичество.

Българският народ си поставя за основна цел да съедини всички части на България. Успех за това е Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година. 

 

Иван Димов,  уч. от VІ А клас,

Преподавател: Мария Николова

Учебна 2012/2013 година 

Представена ни е историческа литография - "Обединена България" от Н. Павлович. Тя е нарисувана непосредствено след войната със Сърбия от 1885-1886 г.

На преден план са застанали наскоро обединените Княжество България и Източна Румелия. И на двете сестри са сложени корони, като тази на Княжеството, естествено, е по-внушителна и символизира държавата. Източна Румелия е прегърната от Княжество България - покровителство и единство. Освен това и двете сестри са облечени в царствени одежди, с плащеници - символ на равнопоставеността им, и държат здраво в ръцете си меч и щит, символизиращи тяхното желание да бранят отечеството си на всяка цена. На щита на Източна Румелия има държавен герб. Знамето, което и двете сестри държат, е с венец и цветни ленти, на които са изписани местата, където са се водили ключови сражения от  изминалата сръбско-българска война, с която българите защитават Съединението си.

Както Княжеството, така и Източна Румелия са стъпили върху сръбското знаме и счупено оръдие, символ на разгромната и неочаквана победа на България във войната със Сърбия.

До тях продължава да реве лъвът на революцията и борбата, подтикващ останалите под чужда власт български земи да се вдигнат на въстание за свобода.

На заден план  вдясно е изобразена Македония и земите, останали под чужда власт. Македония продължава да е облечена в траурни, тъмни дрехи. Над нея още се вее безнадеждно Османското знаме. Фактът, че Македония е седнала до руините на сграда, е свидетелство за разрухата и лошите условия, в които живеят българите в неосвободените области.

След Съединението и сръбско-българската война главната цел на България ще бъде да освободи и обедини областите, в които живеят българи, в една обща държава. За постигането й българските политици и граждани ще използват и средствата на войната.