Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

петък, 23 март 2012 г.

Цар Самуил - държавник или само нещастен владетел

Характеристика на историческа личност
.
Преподавател:
Кирил Михайлов, уч. от V А клас
Мария Николова
Учебна 2011/2012 година
.
Цар Самуил има велика и, същевременно, трагична съдба. Роден е в семейството на комит Никола, управител на Средецката област. Заедно с братята си Давид, Мойсей и Арон започва непримирима борба срещу византийците, които вече са превзели българската столица Преслав и са обявили североизточна България за византийска провинция. Братята комитопули, които през 971 година стават наместници на пленения от византийците цар Борис ІІ (969 - 976), преместват столицата в Охрид и през 976 година освобождават голяма част от завладените от коварния император Йоан Цимисхи земи, включително и старата столица Преслав. Давид и Мойсей загиват в битки.
През 976 година византийците освобождават от плен българския цар Борис ІІ и брат му Роман с цел да предизвикат междуособици за трона между тях - законните престолонаследници, и Самуил. Когато двамата пресичат границата, обаче, бдителната българска стража по грешка убива царя, тъй като той и брат му са били облечени в ромейски дрехи. Византия не постига целта си  - предизвикването на размирици сред българите, защото Самуил признава царското достойнство на Роман (977 - 997). В това поведение на Самуил ясно проличава неговото държавническо мислене, като едва след смъртта на Роман, поради липса на законен престолонаследник пълководецът Самуил ще бъде провъзгласен за цар (997 - 1014)
Държавническото мислене на Самуил е видно и при отношението му към предателството на родния му брат Арон. След смъртта на бойното поле на Давид и Мойсей Арон е най-възрастният от двамата братя. Като такъв и воден от своето властолюбие той приема предложението на император Василий ІІ да му бъде призната титлата цар на българите. Това би извадило България от войната с империята, би дало време на ромейския василевс да укрепне на престола, да натрупа военни сили и да предприеме нова, вероятно успешна кампания срещу България. Самуил не прощава предателството на брат си и убива него и целия му род. По молба на сина си Гаврил Радомир, той пощадява единствено сина на предателя - Иван Владислав, което в бъдеще се оказва голяма грешка (след смъртта на Самуил Иван Владислав убива своя застъпник Гаврил Радомир, за да завземе престола). Така цар Самуил поставя интересите на българската държава над своите лични, семейни интереси, което го прави наистина един от нашите големи държавници.
Като всички велики български царе, Самуил успява да разшири границите на България. Една от най-прочутите Самуилови битки е битката в прохода Траянови врата през 986 година. През същата година император Василий ІІ решава да прекъсне връзката между източна и западна България, като превземе крепостта Средец. Крепостта от край време е пътен възел на Балканите, защото от нея тръгват пътищата за Мизия, Тракия и Македония. Въпреки силната си армия, Василий ІІ не успява да превземе крепостта и на връщане в Ихтиманския проход Траянови врата е обграден и сразен от войските на Самуил. Императорът се спасява по чудо и едва успява да избяга. 
След грандиозната победа при Траянови врата Самуил утвърждава властта си над северногръцките области Тесалия и Епир, превзема Солун и областта, крепостите Верея и Сервия, преминава през Термопилите и нахлува в Атика (централна Гърция), като българските войски достигат Коринтския проток и Пелопонес. Така България отново, макар и не за дълго, става първостепенна военнополитическа сила на Балканите, граничеща с три морета - Адриатическо, Егейско и Черно. 
Освен отличен военен стратег, Самуил е и изкусен дипломат и политик. При похода си в Сърбия през 998 година той пленява сръбския княз Иван Владимир, разорява земите му, но по-късно омъжва дъщеря си Косара за него и му ги връща. Така спечелва Сърбия за съюзник. Самуил сключва мир и с маджарите, като оженва сина си Гаврил Радомир за дъщерята на маджарския крал. Втората Самуилова дъщеря Мирослава е дадена за съпруга на владетеля на Драчката област (днешна Албания) Ашот, с което владетелят укрепва българските позиции на Адриатическо море. Сватбите на Самуил осигуряват тила на българската държава в предстоящия й грандиозен двубой с Византийската империя - двубой, в който ще се решават съдбините на българския народ.  
От началото на новото второ хилядолетие Византия предприема мащабно настъпление в българските земи с цел тяхното завладяване. Изтощената от над 40 години войни за самозащита и величие българска държава не успява да се противопостави на организираната от амбициозния Василий ІІ вражеска кампания. През 1014 година битката при село Ключ се превръща в катастрофа за българската войска. Византийците успяват да обходят издигнатата от Самуил преградна стена и да нападнат българите в гръб. Около 15 000 български воини са пленени. Императорът заповядва пленниците да бъдат ослепени, като на всеки сто оставят по един едноок да ги води към българските предели. По този начин значителна част от българската армия - гарант за независимостта на една държава, бива унищожена. Самуил не издържа на гледката на изтерзаните си войници, получава удар и няколко дни по-късно умира. След четири години на непрестанни битки с Византия, вътрешни борби за власт и много предателства, идва краят на Първото българско царство.
Падането на България под византийска власт през 1018 година не намалява авторитета на цар Самуил като владетел и държавник. В продължение на десетилетия той е достоен противник на голямата източна империя Византия. Независимо от неблагоприятните обстоятелства в края на своя живот, Самуил се доказва като велик пълководец, като един от грижещите се за българските интереси царе, а не е просто нещастен владетел.

Михаела Чапарова, уч. от V А клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2011/2012 година
 
Всяка епоха ражда своите личности – големи или малки, положителни или отрицателни, държавници или само нещастни владетели.
Личност – това е ключовата дума, която характеризира цар Самуил. Личност с безспорно лидерски качества, пример за това как с постоянство се съхранява българският народ.
Цар Самуил управлява България от 997 г. до 1014 г.
Това е един от най-трудните и значими периоди в българската история – почти 50-годишна непрестанна война с Византия. В хода на тази война, цар Самуил сурово и упорито отстоява българската народност, като непоколебимо се съпротивлява на византийските набези. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.
През 971 г. византийците превеамат Преслав и пленяват владетелите на българската държава – двамата синове на цар Петър (Борис и Роман). Това е началната година на управление на Самуил заедно с тримата му братя – Давид, Мойсей и Арон. В началото на 976 г., възползвайки се от съпротивата във Византия против младия император Василий II, българите започват настъпление за освобождаване на североизточна България с център Преслав (като част от балканските провинции на империята). В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на комитопулите Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които управляват България съвместно.
Около 978 г. Борис и Роман се завръщат в България, освободени от тъмница от Василий ІІ, чиято цел е да предизвика междуособици в страната. На границата Борис е убит по грешка от български граничар, който е заблуден от византийските му дрехи. Роман успява да обясни кой е, отведен е при Самуил във Видин и е провъзгласен от комитопулите за цар, а Самуил става първи пълководец на България. Така плановете на императора не успяват.
Цар Роман се заема предимно с църковните дела и оставя управлението на държавата в ръцете на Самуил. Този факт сам по себе си представлява оценка на лидерските, управленските и пълководчески качества на Самуил. Активното участие на Самуил и неговата отдаденост в управлението на държавните дела, наред с признанието от страна на цар Роман, свидетелстват за неговите владетелски качества още преди да стане цар на България.
След смъртта на Давид и Мойсей, Арон е най-възрастният от вече двамата братя. Неговите намерения са постепенно да спре войната с Византия и да отстрани от участие в управлението брат си Самуил. Затова той сключил споразумение Василий II да се сродят, като Арон избира за своя жена сестрата на Василий II. От Константинопол е изпратен митрополит, който вместо сестрата на императора води със себе си неизвестна никому жена. След като измамата е разкрита митрополитът е изгорен жив. Когато византийският император разбира за стореното, събира армия и се насочва към прохода Траянови врата, преминава го и обсажда Средец. Обсадата продължава 20 дни и се превръща в предизвестие на катастрофата, която очаква ромеите. Василий II решава да отстъпи към Филипопол, но пътят му минава отново през Траянови врата, където българите на Самуил, притекъл се на помощ на своя брат, вече го причакват. На 17.08.986 г. почти цялата византийска армия е унищожена или попада в плен, а императорът оцелява по чудо.
Стремежът на Арон към самовластие и тайните му преговори с Василий II водят до раздор между двамата братя, който завършва с избиването на Арон и целия му род. Отношенията между Самуил и Арон също характеризират волята и последователността на Самуил. Те не са основание за неизпълнение на държавния дълг от страна на Самуил. Той се притекъл на помощ на Арон в битката при Траянови врата и разгромил византийците. В същото време, знаейки, че противоборството помежду им ще разклати устоите на държавата, Самуил не се поколебал да отстрани брат си. След смъртта на Арон, цяла България минава в ръцете на Самуил. 
Към 991 г. войната с българите пламва отново, а междувременно българският цар Роман, е пленен и откаран в Константинопол. През 997 г., когато достига вест, че е починал, Самуил става едноличен владетел на българската държава.
През 1014 година, решен да спре непрекъснатите нападения на византийците, Самуил построява преградна стена при днешното село Ключ, откъдето се очаква да минат армиите на Василий II. Императорът прави много опити да превъзмогне стената, но с неуспех и загуби на много бойци. Войските на Византия са готови да се оттеглят, когато един от византийските пълководци намира таен път и заобикаля стената, нападайки българите в тил. Византийските хроники съобщават, че ромеите нанасят решително поражение и пленяват 14 или 15 хиляди български войници, които са ослепени и на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Гледката на ослепената армия поразила Самуил и довела до преждевременната му смърт на 6 октомври същата година.
Безспорно цар Самуил завършва трагично живота си, но според мен той е успешен владетел в трудно за България време. 

Кристиян Петров, уч. от V А клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2011/2012 година

 
Самуил е истински държавник!
Той е смел водач в борбата за българска независимост.
В едни от най-трудните за България времена Самуил успява да запази границите на страната ни и дори да разшири българските територии на юг и запад до Адриатическо море.
Като добър владетел, Самуил успява в продължение на десетилетия да удържи атаките на византийския император Василий II и му нанася сериозни поражения. И днес помним славната му победа над императора при прохода Траянови врата. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.
Самуил е истински пълководец – предвидлив и решителен в атаките. Подкрепян е от цялото българско общество.
Този велик владетел преживява и трудни моменти по време на управлението си. Той тежко понася предателството на своя брат Арон. Години по-късно гледката на ослепената му армия след битката при село Ключ (1014 г.) е причина за смъртта му.
Въпреки личните си нещастия, цар Самуил проявява твърдост и героизъм в битките за българската независимост. Нито за миг не показва слабост и колебание.
Заради всичко това Самуил е добър държавник и аз като българин се гордея, че сме имали такъв велик владетел!




петък, 2 март 2012 г.

Държавно устройство на САЩ

Анализ на схема
.


Емилия Варайкова, уч. от Х В клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2011/2012 година

Представена ни е схемата на държавното управление на САЩ според конституцията им. Конституцията е изработена от Томас Джеферсън по време на Американската война за независимост и е приета през 1787 година. На схемата са ни представени трите власти.
Законодателна – Конгресът, който се дели на две камари – Камара на представителите, която се избира на всеки две години, и Сенат, в който заседават строго определен брой представители (по двама от всеки щат). Сенатът се избира на всеки шест години. Конгресът приема законите на държавата, бюджета и обявява война.
Президентът олицетворява изпълнителната власт. Той е държавен глава и шеф на правителството (министър-председател), главнокомандващ на армията, назначава държавните секретари, федералните служители и членовете на Върховния съдебен съвет (пожизнено). Президентът е избиран веднъж на четири години, като има право на втори мандат, но подлежи и на импийчмънт (отстраняване). Той има право на отлагателно вето върху законите, приемани от Конгреса, като по този начин контролира законодателния орган. Конгресът, обаче, също контролира президента.
Съдебната власт е представена от Върховния съдебен съвет, в който участват върховните федерални съдии, които само президентът има право да назначава.
Трите държавни власти се контролират взаимно – президентът контролира законодателната и съдебната власт, а Конгресът и Върховния съдебен съвет контролират него. Властите са равнопоставени и са в хармония една с друга.
Избирателното право се променя във времето. Първоначално да избират имат право само 10 % от населението от мъжки пол. След това през 1868 година избирателни права имат всички мъже над 21 годишна възраст (освен цветнокожите, на които две години по-късно също е позволено да избират). Чак през ХХ век жените получават право на глас, а през 1971 година възрастта за гласуване е снижена на 18 години.
По форма на държавно управление САЩ са президентска република.
Според мен САЩ са демократична държава, тъй като имат своя конституция, в която са разделени държавните власти, а с времето гражданите получават все по-широки избирателни права и имат парламент, който да защитава интересите им. САЩ са далеч от характерния за времето европейски абсолютизъм, заради наложения граждански контрол и разделение на трите власти, както посочих по-горе.     

Диана Стоянова, уч. от Х В клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2011/2012 година


САЩ са федерация, чиято форма на управление е президентска република.
В схемата на държавното устройство на САЩ са ни представени трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.
Органът на управление, свързан със законодателната власт е Конгресът. Той е представен от Сенат с по двама депутати от всеки щат, и Камара на представителите. От 1913 година Сенатът се избира на всеки шест години, а Камарата на представителите на две години.
Изпълнителната власт е представена от президента. Той съвместява едновременно функциите на президент и министър-председател. Избира се на всеки четири години с право на два мандата. Може да бъде подложен на импийчмънт. Президентът е главнокомандващ на въоръжените сили, може също така да назначава държавните секретари, федералните служители и съдиите във федералните съдилища. Назначава и пожизнените членове на Върховния съдебен съвет, но тук контролът е двустранен. Президентът е контролиран и от Конгреса.
Съдебната власт е представена от Върховния съдебен съвет и федералните съдилища. Съветът контролира президента и съблюдава спазването на конституцията.
Във времето избирателните права се променят. През 1789 година избирателно право имат само 10 % от възрастните мъже. След това през 1868 година избирателни права вече имат всички мъже навършили 21 години, но с ограничения за чернокожи и индианци. През 1870 година избирателни права имат всички мъже, освен чернокожите в южните щати и индианците. През 1920 година избирателно право получават и жените над 21 години. Чак през 1964 години всички форми на ограничаване на избирателното право са премахнати, като през 1971 година възрастта е намалена на 18 години. Така в това отношение е постигнато равенство.
От схемата можем да направим извод, че американската конституция е демократична, защото в нея са въведени принципът на народовластието и принципът на разделението на трите власти. С приетия през 1789 година Бил за правата в САЩ се утвърждават и демократичните граждански права и свободи.
.
 
Даниел Койчев, уч. от Х В клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2011/2012 година


Представена ни е схема на държавното управление на САЩ според конституцията на държавата. Тя е приета през 1787 година, след края на революцията, и е изработена в по-голямата си част от Томас Джеферсън.
На схемата са представени трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Изпълнителната власт в лицето на президента предлага закони за разглеждане в Конгреса, управлява външната политика, назначава държавните секретари, командва въоръжените сили и назначава съдиите във Върховния съдебен съвет. Президентът има четиригодишен мандат.
Законодателната власт (Конгресът), съставен от Сенат и Камара на представителите, приема законите, бюджета на държавата и обявява война. Депутатите в Камарата на представителите имат двегодишен мандат, а сенаторите служат шест години.
Съдебната власт, освен че упражнява правосъдие, може да обяви всеки закон за противоречащ на конституцията и така да го отмени.
В началото се смята, че само белите мъже притежават свободите, гарантирани от конституцията. Пълно равенство пред закона за всички граждани се постига едва през 1969 година. Избирателните права в началото също са силно ограничени. Едва през 1971 година право да гласуват получават всички граждани над 18 години.
Големите правомощия на изпълнителната власт определят САЩ като президентска република. Прекомерната власт на президента и значителната му независимост от одобрението на Конгреса, според мен, в голяма степен ограничава демократичността на американското държавно управление