На
първата картина е показан отец Паисий Хилендарски. Тази картина е нарисувана от
Николай Павлович. На нея Паисий пише „История славянобългарска”. Около Отеца се
виждат книгите, от които той е взимал информация за миналото на нашата страна.
Той работи в много тежки условия. По негово време (ХVІІІ век) инструментите не
са били усъвършенствани, което прави работата му още по-трудна.
На
втората картина е показан д-р Петър Берон. Тук той събира информация, за да
напише Рибния буквар. Когато е живял Петър Берон (ХІХ век), били създадени нови
инструменти, които се виждат на картината. Имало е и повече информация, затова
работата на Петър Берон не е била толкова трудна, колкото на Паисий. Берон
събира информация от няколко научни сфери – граматика, аритметика,
естествознание и др.
Третата
картина е озаглавена „Паметник на църковния въпрос”. На нея са изобразени
духовници и екзарха на българската църква. Около тях са се събрали българи,
които се покланят на българския църковен глава, и се радват, че за такъв е
избран българин.
Всички
изображения са свързани помежду си, защото в тях са нарисувани едни от
най-важните събития през Възраждането – пробуждането на нацията, образоването
на нацията и извоюването на национална църква.
Тези
изображения пораждан у мен гордост затова, че съм българин, и че сме имали
толкова значими личности.
Йордан
Величков, уч. от VІ А клас
Преподавател:
Мария Николова
Учебна
2013/2014 година
На първата
художествена картина е изобразен Паисий Хилендарски – седнал на дървен стол,
облечен в расо, пише книга с перо. На тази картина разпознавам Паисий
Хилендарски, защото той пише „История славянобългарска”- идеята за освобождение
(1762). Облечен е в расо, което показва, че служи на църквата. Изображението
поражда у мен чувство на патриотизъм. Кара ме да се замисля какъв огромен труд
е положил идеологът на Възраждането, за да ни накара да се осъзнаем като
българи.
На втората картина е изобразен д-р
Петър Берон. Разпознавам го, защото на масата му има много книги, което
показва, че е образован. До него има и модерен глобус. Според мен на тази
картина Берон проучва неща, за да напише Рибния буквар. Мисля, че той е един
образован и умен човек, посветил се да образова българите.
На третата картина е изобразено как
група свещеници и българският екзарх са застанали до огромен кръст – символ на
християнската религия, а другите хора са коленичили в благодарност. Картината е
посветена на признаването на българска църква (20 февруари 1870 г.). Така е признат
осъзналият се чрез просветата български народ под османска власт.
Дари
Йосифов, уч. от VІ А клас
Преподавател:
Мария Николова
Учебна
2013/2014 година
На първата картина
е изобразен Паисий Хилендарски, който е написал „История славянобългарска”.
Паисий пише, заобиколен от много книги, с перо, натопено в мастилница. Той е в малка, бедна монашеска килия, седнал
на дървен стол, и пише книгата си на бедна дървена маса.
На втората картина е изобразен д-р
Петър Берон. Той е бил учен и лекар. Известен е с това, че е написал Рибния
буквар, и също с това, че въвежда в обучението взаимоучителната метода. На
картината се вижда как той пише именно Рибния буквар. Седнал е на удобен
модерен стол, зад него има библиотека, пред него – пергели, линии, мастилница,
листове, книги. До масата има глобус. Д-р Берон е облечен със скъпи дрехи и има
очила като учен.
На третата картина е изобразен Антим
І, който е първият екзарх на българите. Зад него са българските свещеници, като
в далечината се вижда и българската църква в Цариград „Св. Стефан”. Картината е
посветена на признаването от султана на българската църква през 1870 г.
Трите изображения са свързани помежду
си, защото представят три важни неща от времето на Възраждането – пробуждане,
образование, църква, след което българите ще вдигнат революция за освобождение
от турската власт.
Константин
Боримечков, уч. от VІ А клас
Преподавател:
Мария Николова
Учебна 2013/2014
година
Няма коментари:
Публикуване на коментар