Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

събота, 21 ноември 2015 г.

Анализ на Сюлейманкьойски надпис на кан Омуртаг



…пратеничества. И изпрати кавхан Иратаис, за да сключи мир за 30 години. Първата от 11 съгласувани глави е за територията. Нека тя да бъде от Девел до Потамокастел и между двете Авролева и до многото мостове между Балдазена и Агатоника и до Левка и до Костанция и до Макри ливада и до Хеброс (Марица) и до планината Хемус (Стара планина). Дотук стана установяването на границата. Втората глава е за славяните, които са под (властта) на императора. Те трябва да си останат там, където са били заварени, когато избухна войната. Третата глава е за останалите славяни, които не са подчинени на императора, от крайморската област. Той трябва да ги изпрати обратно в селищата им. Четвъртата глава е за пленниците-християни и за заловените…, за турмарсите, спатариите и комитите; той ще даде…за обикновените войници душа за душа. По два бивола ще даде той за онези, които са били заловени в крепостите, ако…селата. Ако е избягал стратег…


V. Besevliev, Die protobulgarishe Jnschriften, Berlin, стр. 190



        Сюлейманкьойският надпис на кан Омуртаг съдържа информация за сключения между България и Византия през 815 г. тридесетгодишен мирен договор. Намерен е близо до село Сюлейманкьой (дн. Сечище, североизточно от Плиска).
Опитът на Омуртаг да продължи политиката на враждебност към Византийската империя търпи неуспех. Вътрешните сътресения, както и поражението, което понасят българите през 814г. в Тракия принуждават новия владетел да потърси сближение с Византия. Той ясно съзнава, че страната се нуждае от мирна и съзидателна политика, така че да бъдат завършени реформите на кан Крум в управлението - със сключения договор Омуртаг узаконява разширените от баща му Крум граници на българската държава, като едновременно с това осигурява мир, благодарение на който укрепва още повече канската власт, разгръща широка строителна дейност и издига България като политически фактор наравно с Византия и Франкската империя.
         Според византийската традиция, при сключването на мирни договори са изпращани пратеници в столицата, или близо до границата на една от договарящите се страни. Всяка страна изготвя проектодоговор, съдържащ само задълженията на изготвящата го страна. Когато двете предложения бъдат приети, се изготвят два екземпляра - един на гръцки и един на езика на отсрещната страна, като всяка от тях получава екземпляра на другата. Условията на договора се потвърждават с взаимни клетви, полагани според религията на всяка от страните. Като се има предвид тази традиционна практика, то Сюлейманкьойският надпис представя византийския екземпляр на мирния договор от 815 г. със задълженията, поети от императора.
         Според надписа договорът съдържа 11 клаузи, от които до нас са стигнали само четири. Първата от тях се отнася за територията и определя границата на България с Византия. От текста се разбира, че значителна част от днешна южна България е влязла в пределите на българската държава. Така очертаната граница следва най - големия и най - известния граничен окоп Еркесия, който осигурява южната граница между България и Византия. Втора глава на мирния договор е насочена към положението на подвластните на византийския император славяни. Според нея те остават на византийската територия, която се е простирала на юг и на запад от установената в първа глава граница. Следващата част се отнася за славяните, които вече не са под  властта на императора и обитават крайморската област. За тях се предвижда да останат там, където са заварени преди започването на войната, а отвлечените от там славяни да бъдат върнати в селищата си. В четвърта глава се разглежда въпросът за откупуването на различните пленени византийци, означени общо като „християни”, за „тумарсите, спатариите и комитите”. За обикновените войници договорът  предвижда да се даде „душа за душа” т.е. византиец за българин, и по два бивола за онези, които са били заловени в крепостите.

Веселина Коцинова, 12а клас, ЗИП - история

Няма коментари:

Публикуване на коментар