Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

четвъртък, 21 ноември 2024 г.

Исторически есета... За насилието и властта

 

Властта прилага насилие

София Димитрова (12 В)

         

Според английския философ Томас Хобс естественото състояние на човека е това на враждата и насилието, заради което той разчита на държавата и нейните институции да го предпазват от самия него. Посредством Обществения договор хората делегират на държавата своята власт, за да бъдат доброволно ограничавани. Договорът е създаден с цел да се установи държава, която да осигурява безопасност на хората и той се обезсмисля, когато властта не защитава, а насилва своите граждани.

Властта може да упражнява насилие върху обществото по няколко начина-чрез прилагане на физическа сила, психологически натиск и неправомерни политически, икономически и социални репресии. В историята има редица примери за насилието като политическо оръжие-в условията на тоталитарните държави, в които властта се стреми към абсолютен контрол на обществото; във всекидневния обществен живот, когато държавните институции надвишават своите правомощия  и не изпълняват ролята си да защитават и служат на гражданите.

Едни от най-ярките примери за потисничество и нарушаване на човешките права от държавния апарат са тоталитарните режими през XX и XXI век. Тоталитаризмът е политическа система, при която властта е напълно централизирана и се стреми към упражняване на контрол върху всички аспекти от живота на гражданите-политическият, социалният и културният. Пример за такива режими са комунистическите режими в Източна Европа. С встъпването си на власт комунистическата приема закони и предприема действия, които са в разрез с формулираните през Просвещението основни човешки права и свободи: национализиране на чатната собственост и частните предприятия; отнемане свободата на словото и изразяването; налагане на цензура в образованието, литературата и медиите, като те стават оръжие на властта и се използват за пропаганда; наблюдение, подслушване на гражданите и събиране на лични данни без дадено съгласие. Съдебната власт преминава под контрол на партията и служи за неправомерни арести и несправедливи съдебни процеси на хора, несъгласни с комунистическата идеология и застрашаващи управлението. Насилието, характерно за тоталитарните режими, е част от стратегията за подчиняване на обществото, елиминиране на опозицията и установяване на абсолютен контрол.

За насилие, прилагано от властта в условията на държавите днес, могат да бъдат дадени няколко примера: прекомерно използване на сила от полицейски служители при предотвратяване на престъпление, арест или по време на протести; отнемане правото на индивида на честен съдебен процес;  възпрепятстване на достъпа на гражданите до образование, медицински  грижи и законното право на извършване на труд; сплашване на граждани от политически партии и други държавни служители. В една правова държава държавните институции трябва да изпълняват своите длъжности съобразно Конституцията и законодателството и всички действия, които са в разрез установените закони са недопустими и подлежат на санкции и наказания. Основният механизъм за гарантиране върховенството на закона е принципът за разделение на властите, при който „Власт власт възпира“. Трябва да бъде гарантирана и свобода на „четвъртата власт“-медиите, чиято задача е да осигуряват прозрачност на управлението, да информират за водените от властта политики и да разкриват злоупотреби.

Властта във всяка държава трябва бъде легитимна, да не се налага чрез сила и насилие, а да е избрана от гражданите посредством честни избори, да служи в интерес на гражданите и да осигурява сигурност на обществото. Легитимната власт е основен фактор за изграждане на стабилно и ефективно държавно управление. Когато властта започне да прилага насилие, да налага неправомерни репресии, тя рискува да доведе до нестабилност и кризи в държавата, рискува да изгуби и гражданското доверие. В ситуация, в която властта е загубила своята легитимност, гражданите следва  да използват своето гражданско право да протестират и да потърсят помощ от висши международни инстанции.


В една добре управлявана държава има малко наказания 

Варвара Османи (12 В)


Обществото познава примери в историята и съвременността, където за едно и също правонарушение, в държави различни по своя политически строй и управление, налагат наказания, различни по степен на тежестта. 

 Ако погледнем, например, статистиката на конкретното престъпление – изнасилване в Япония и ЮАР: най-ниския показател по броя на регистрирани изнасилвания на 100 хил. души през 2000 година е в Япония с коефициент 1,8, а в ЮАР - 119,5. Като наказанието е лишаване от свобода от 3 до 5 години  и от 10 до 20 години съответно. Ясно личи, че намалените нива на наказанията се корелират с по-стабилно общество. Това онагледява мнението на китайския философ и мислител Конфуций, който казва, че „в една добре управлявана държава се изисква малко или никакво наказание“.

От тук бихме могли да твърдим, че ефективното управление и високото ниво на законност и ред създават общество, в което наказанията са    минимални, тъй като всеки гражданин разбира и спазва приетите правила. 

В твърдението ясно проличава връзката между управлението и броя на наказанията, както и културното възпитание на гражданите.

Държава с ефективно управление има добре работещи институции, които поддържат законността и реда. С това се отличават скандинавските страни, където нивото на доверие на гражданите към управляващите ги институции е много високо: от 42% в Швеция до 63,6% във Финландия. За сравнение същия този показател в САЩ е 36,8%. 

 Това сравнително високо ниво на доверие, изглежда, се дължи на факта, че Скандинавия е изградила почти идеална версия на социална държава. Скандинавия избра уникален път – да олицетворява комбинацията от предимствата на социализма и капитализма. Фактът на доверието се корелира с коефициента на престъпността /предумишлени убийства за 2023 г., например/: от 0,51% в Норвегия до 1,6% във Финландия и доста по-висок – 6,8% при САЩ.

Устойчивостта на тези общества се постига не толкова чрез сурови наказания, колкото чрез превантивни мерки и високо ниво на благосъстояние, което позволява много престъпления да бъдат избегнати в зародиш.

В една добре управлявана държава нивото на правно съзнание на гражданите е високо, което намалява необходимостта от чести наказания. Правното съзнание е сложен феномен, изразяващ се и формиран под въздействието на фактори (битови, правни, икономически, политически, исторически, общокултурни и други), действащи както върху отделните индивиди, така и върху социалните групи и обществото като цяло. В процеса на своето формиране правното съзнание се формализира, установява се в съзнанието на индивидите.

Например, японското общество е под мощното влияние на конфуцианската мисъл, която изповядва жертването на лични интереси за интересите на обществото, което рязко контрастира с индивидуализма на западната мисъл дори въпреки широкото заемане на западните ценности от японците.

          Високото ниво на правно съзнание и правна култура сред гражданите и самите служители на реда, поради силните пацифистки настроения в японското общество, предотвратява до голяма степен проявата на насилие в него под каквато и да е форма. 

Полицейските власти в Япония и други правоприлагащи агенции използват концепцията за взаимодействие между обществото и правоприлагащите органи: това се изразява, в допълнение към националните характеристики на правната култура, в интегрирането на най-новите разработки на техническата мисъл (иновативната система ,,Koban”- където полиция самостоятелно може да разреши незначителни правонарушения, избягвайки прокуратурата). Следователно, като ги използват ефективно, японските правоприлагащи органи, като цяло, са в състояние да реагират достатъчно бързо на престъпленията, като същевременно се обединяват с обществения натиск върху престъпниците: например, човек, осъден за корупция, носи срам за цял живот не само на себе си, но и на цялото си  семейството, което всъщност унищожава кариерата му завинаги и дори след изтичане на наказанието му.

От тук следва, че образованието на гражданите в дух на уважение към закона помага на всеки член на обществото да разбере своята роля в поддържането на реда. Това намалява необходимостта от наказание, тъй като самото общество осъжда нарушенията.

В добре управляваните държави икономическата стабилност и социалната подкрепа също намаляват нивото на престъпността и нуждата от наказание.

Доказателствата показват, че нивата на престъпността обикновено са по-ниски в страни с висок стандарт на живот и силна социална подкрепа като във Финландия,например. 

Според най-голямата в света база данни за градове и държави, ,,Numbeo”, публикува статистика за нивото на опасност за живота в различни страни по света (Индекс на престъпността за страната) за 2021 г. От ,,Numbeo” обясняват, че индексът на престъпността под 20 означава изключително редки случаи на улична престъпност в страната, индекс от 20 до 40 е ниска престъпност, от 40 до 60 е умерена, от 60 до 80 е висока, а от 80 до 100 е максималната вероятност да станете жертва на престъпление. 

Оглавяват списъка държави с най-висок индекс на опасност и нисък стандарт на живот: 83,6 – Венецуела; 80,79 – Папуа-Нова Гвинея; 76,86 – ЮАР; 76,31 – Афганистан; 71,63 – Тринидад и Тобаго; 67,79 – Салвадор; 67,42 – Ямайка; 67,18 – Сирия и др. Затварят класацията държави с най-ниския индекс на опасност и висок стандарт на живот: 22,19 – Япония; 22 – Хонконг; 21,62 – Швейцария; 20,34 – Оман; 15,46 – Тайван; 15,23 – ОАЕ; 12,13 – Катар и др.

Когато гражданите имат икономическа подкрепа и достъп до необходимите ресурси, мотивацията за извършване на престъпна дейност намалява. В резултат на това държавата може да наложи минимални санкции.

Нека обобщим основните изводи:

 

1. В държава, където управлението е ефективно и са установени високи стандарти на социална отговорност, наказанието е наистина минимално, тъй като самите граждани са заинтересовани от поддържането на реда.

2. Добре управляваните държави се фокусират не върху репресивните мерки, а върху създаването на условия, които насърчават социалното благополучие и самодисциплината на гражданите.

3. Развитието на съвременните демокрации, фокусирани върху високи нива на богатство и образование, може да продължи да помага за намаляването на нивото на наказанието, правейки обществото по-хуманно.

Минимализирането на наказанието е възможно при цялостно развитие на държавните институции.

 

Списък на използваните източници:

1.Отворени интернет ресурсите като Уикипедия- https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%

2.https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D

3. Статия на А.А.Ковалев https://libeldoc.bsuir.by/bitstream/123456789/36145/1/Kovalev_Uroven.pdf

4. Статия на Кульнева П.В. Влияние конфуцианских ценностей на японскую деловую этику  https://cyberleninka.ru/article/n/vliyanie-konfutsianskih-tsennostey-na-yaponskuyu-delovuyu-etiku/viewer

5.Рейтинг стран по уровню преступности  - https://nonews.co/directory/lists/countries/crime-index


Няма коментари:

Публикуване на коментар