Властта прилага насилие
София Димитрова (12 В)
Според английския философ Томас Хобс естественото състояние на човека е
това на враждата и насилието, заради което той разчита на държавата и нейните
институции да го предпазват от самия него. Посредством Обществения договор хората
делегират на държавата своята власт, за да бъдат доброволно ограничавани.
Договорът е създаден с цел да се установи държава, която да осигурява
безопасност на хората и той се обезсмисля, когато властта не защитава, а
насилва своите граждани.
Властта може да упражнява насилие върху обществото по няколко начина-чрез
прилагане на физическа сила, психологически натиск и неправомерни политически,
икономически и социални репресии. В историята има редица примери за насилието
като политическо оръжие-в условията на тоталитарните държави, в които властта
се стреми към абсолютен контрол на обществото; във всекидневния обществен
живот, когато държавните институции надвишават своите правомощия и не изпълняват ролята си да защитават и
служат на гражданите.
Едни от най-ярките примери за потисничество и нарушаване на човешките
права от държавния апарат са тоталитарните режими през XX и XXI век. Тоталитаризмът е политическа
система, при която властта е напълно централизирана и се стреми към упражняване
на контрол върху всички аспекти от живота на гражданите-политическият,
социалният и културният. Пример за такива режими са комунистическите режими в
Източна Европа. С встъпването си на власт комунистическата приема закони и
предприема действия, които са в разрез с формулираните през Просвещението основни
човешки права и свободи: национализиране на чатната собственост и частните
предприятия; отнемане свободата на словото и изразяването; налагане на цензура
в образованието, литературата и медиите, като те стават оръжие на властта и се
използват за пропаганда; наблюдение, подслушване на гражданите и събиране на
лични данни без дадено съгласие. Съдебната власт преминава под контрол на
партията и служи за неправомерни арести и несправедливи съдебни процеси на
хора, несъгласни с комунистическата идеология и застрашаващи управлението.
Насилието, характерно за тоталитарните режими, е част от стратегията за
подчиняване на обществото, елиминиране на опозицията и установяване на
абсолютен контрол.
За насилие, прилагано от властта в условията на държавите днес, могат да
бъдат дадени няколко примера: прекомерно използване на сила от полицейски
служители при предотвратяване на престъпление, арест или по време на протести;
отнемане правото на индивида на честен съдебен процес; възпрепятстване на достъпа на гражданите до
образование, медицински грижи и
законното право на извършване на труд; сплашване на граждани от политически
партии и други държавни служители. В една правова държава държавните институции
трябва да изпълняват своите длъжности съобразно Конституцията и законодателството
и всички действия, които са в разрез установените закони са недопустими и
подлежат на санкции и наказания. Основният механизъм за гарантиране
върховенството на закона е принципът за разделение на властите, при който
„Власт власт възпира“. Трябва да бъде гарантирана и свобода на „четвъртата
власт“-медиите, чиято задача е да осигуряват прозрачност на управлението, да
информират за водените от властта политики и да разкриват злоупотреби.
Властта във всяка държава трябва бъде легитимна, да не се налага чрез
сила и насилие, а да е избрана от гражданите посредством честни избори, да
служи в интерес на гражданите и да осигурява сигурност на обществото.
Легитимната власт е основен фактор за изграждане на стабилно и ефективно
държавно управление. Когато властта започне да прилага насилие, да налага
неправомерни репресии, тя рискува да доведе до нестабилност и кризи в
държавата, рискува да изгуби и гражданското доверие. В ситуация, в която
властта е загубила своята легитимност, гражданите следва да използват своето гражданско право да
протестират и да потърсят помощ от висши международни инстанции.
В една добре управлявана държава има малко наказания
Варвара Османи (12 В)
Обществото познава примери в историята и
съвременността, където за едно и също правонарушение, в държави различни по
своя политически строй и управление, налагат наказания, различни по степен на
тежестта.
Ако погледнем, например, статистиката на
конкретното престъпление – изнасилване в Япония и ЮАР: най-ниския показател по
броя на регистрирани изнасилвания на 100 хил. души през 2000 година е в Япония
с коефициент 1,8, а в ЮАР - 119,5. Като наказанието е лишаване от свобода от 3
до 5 години и от 10 до 20 години съответно. Ясно личи, че намалените нива
на наказанията се корелират с по-стабилно общество. Това онагледява мнението на
китайския философ и мислител Конфуций, който казва, че „в една добре
управлявана държава се изисква малко или никакво наказание“.
От тук бихме могли да твърдим, че ефективното
управление и високото ниво на законност и ред създават общество, в което
наказанията са минимални, тъй като всеки гражданин разбира и
спазва приетите правила.
В твърдението ясно проличава връзката между управлението
и броя на наказанията, както и културното възпитание на гражданите.
Държава с ефективно управление има добре работещи
институции, които поддържат законността и реда. С това се отличават
скандинавските страни, където нивото на доверие на гражданите към управляващите
ги институции е много високо: от 42% в Швеция до 63,6% във Финландия. За
сравнение същия този показател в САЩ е 36,8%.
Това сравнително високо ниво на доверие,
изглежда, се дължи на факта, че Скандинавия е изградила почти идеална версия на
социална държава. Скандинавия избра уникален път – да олицетворява комбинацията
от предимствата на социализма и капитализма. Фактът на доверието се корелира с
коефициента на престъпността /предумишлени убийства за 2023 г., например/: от
0,51% в Норвегия до 1,6% във Финландия и доста по-висок – 6,8% при САЩ.
Устойчивостта на тези общества се постига не
толкова чрез сурови наказания, колкото чрез превантивни мерки и високо ниво на
благосъстояние, което позволява много престъпления да бъдат избегнати в
зародиш.
В една добре управлявана държава нивото на правно
съзнание на гражданите е високо, което намалява необходимостта от чести
наказания. Правното съзнание е сложен феномен, изразяващ се и формиран под
въздействието на фактори (битови, правни, икономически, политически,
исторически, общокултурни и други), действащи както върху отделните индивиди,
така и върху социалните групи и обществото като цяло. В процеса на своето
формиране правното съзнание се формализира, установява се в съзнанието на
индивидите.
Например, японското общество е под мощното влияние
на конфуцианската мисъл, която изповядва жертването на лични интереси за
интересите на обществото, което рязко контрастира с индивидуализма на западната
мисъл дори въпреки широкото заемане на западните ценности от японците.
Високото
ниво на правно съзнание и правна култура сред гражданите и самите служители на
реда, поради силните пацифистки настроения в японското общество, предотвратява
до голяма степен проявата на насилие в него под каквато и да е форма.
Полицейските власти в Япония и други правоприлагащи
агенции използват концепцията за взаимодействие между обществото и
правоприлагащите органи: това се изразява, в допълнение към националните
характеристики на правната култура, в интегрирането на най-новите разработки на
техническата мисъл (иновативната система ,,Koban”- където полиция самостоятелно
може да разреши незначителни правонарушения, избягвайки прокуратурата).
Следователно, като ги използват ефективно, японските правоприлагащи органи,
като цяло, са в състояние да реагират достатъчно бързо на престъпленията, като
същевременно се обединяват с обществения натиск върху престъпниците: например,
човек, осъден за корупция, носи срам за цял живот не само на себе си, но и на
цялото си семейството, което всъщност унищожава кариерата му завинаги и
дори след изтичане на наказанието му.
От тук следва, че образованието на гражданите в дух
на уважение към закона помага на всеки член на обществото да разбере своята
роля в поддържането на реда. Това намалява необходимостта от наказание, тъй
като самото общество осъжда нарушенията.
В добре управляваните държави икономическата
стабилност и социалната подкрепа също намаляват нивото на престъпността и
нуждата от наказание.
Доказателствата показват, че нивата на
престъпността обикновено са по-ниски в страни с висок стандарт на живот и силна
социална подкрепа като във Финландия,например.
Според най-голямата в света база данни за градове и
държави, ,,Numbeo”, публикува статистика за нивото на опасност за живота в
различни страни по света (Индекс на престъпността за страната) за 2021 г. От
,,Numbeo” обясняват, че индексът на престъпността под 20 означава изключително
редки случаи на улична престъпност в страната, индекс от 20 до 40 е ниска
престъпност, от 40 до 60 е умерена, от 60 до 80 е висока, а от 80 до 100 е
максималната вероятност да станете жертва на престъпление.
Оглавяват списъка държави с най-висок индекс на
опасност и нисък стандарт на живот: 83,6 – Венецуела; 80,79 – Папуа-Нова
Гвинея; 76,86 – ЮАР; 76,31 – Афганистан; 71,63 – Тринидад и Тобаго; 67,79 –
Салвадор; 67,42 – Ямайка; 67,18 – Сирия и др. Затварят класацията държави с
най-ниския индекс на опасност и висок стандарт на живот: 22,19 – Япония; 22 –
Хонконг; 21,62 – Швейцария; 20,34 – Оман; 15,46 – Тайван; 15,23 – ОАЕ; 12,13 –
Катар и др.
Когато гражданите имат икономическа подкрепа и
достъп до необходимите ресурси, мотивацията за извършване на престъпна дейност
намалява. В резултат на това държавата може да наложи минимални санкции.
Нека обобщим основните изводи:
1. В държава, където управлението е ефективно и са
установени високи стандарти на социална отговорност, наказанието е наистина
минимално, тъй като самите граждани са заинтересовани от поддържането на реда.
2. Добре управляваните държави се фокусират не
върху репресивните мерки, а върху създаването на условия, които насърчават
социалното благополучие и самодисциплината на гражданите.
3. Развитието на съвременните демокрации,
фокусирани върху високи нива на богатство и образование, може да продължи да
помага за намаляването на нивото на наказанието, правейки обществото
по-хуманно.
Минимализирането на наказанието е възможно при
цялостно развитие на държавните институции.
Списък на използваните източници:
1.Отворени интернет ресурсите като Уикипедия- https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%
2.https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D
3. Статия на А.А.Ковалев https://libeldoc.bsuir.by/bitstream/123456789/36145/1/Kovalev_Uroven.pdf
4. Статия на Кульнева П.В. Влияние конфуцианских
ценностей на японскую деловую этику https://cyberleninka.ru/article/n/vliyanie-konfutsianskih-tsennostey-na-yaponskuyu-delovuyu-etiku/viewer
5.Рейтинг стран по уровню преступности - https://nonews.co/directory/lists/countries/crime-index
Няма коментари:
Публикуване на коментар