Среща на учениците от профил "История" с посланик Владимир Сотиров

На 3 октомври 2025 година ученици от профилите "История", "Философия" и "География" се срещнаха с посланик Владимир Сотиров - председател на Дружеството за ООН в България. Посланик Сотиров запозна с учениците с целите на Дружеството, провежданите политики на ООН за опазване на мира, преодоляване на хуманитарни кризи, в сферата на образованието, културата и здравеопазването. Учениците проявиха интерес към професията на дипломата и задаваха въпроси по актуални теми на деня в различни точки на Земното кълбо.

 

Резултати от ДЗИ - учебна 2024 / 2025 година

Обобщено, резултатите от ДЗИ - 2025 са следните: 

- Между 5. 00 и 5. 50 - 1 ученик

- Между 4. 50 и 5. 00 - 3 ученици

- Между 4. 00 и 4. 50 - 1 ученик

- между 3. 00 - 3. 50 - 1 ученик

Студенти, използвалите матурата по история и цивилизации за вход в университет:

1. Специалност "Социология" в СУ - 1 ученик

2. Специалност "Икономическа социология и психология" в УНСС - 1 ученик

5. Специалност "Маркетинг" в УНСС (балообразуваща оценка) - 2 ученици

Болестта като метафора – лична, социална и политическа

 Историческо есе на Габриела Костадинова от 12 Б клас

     Ако едно общество можеше да мине на медицински преглед, каква диагноза бихме получили? Историята показва, че когато социалните системи отслабват, когато корупцията се разпространява, а диктатурите задушават свободата, ние несъзнателно посягаме към езика на болестта. Говорим за „гниещи режими“, „разяждащи кризи“, „заразни идеи“, „епидемия от страх“. Болестта не е просто физическо състояние – тя е символ на разпада, на деградацията, на невидимата криза, която бавно, но сигурно превзема обществото.
    В миналото болестите често са се разглеждали като наказание за грехове или морални провали. Например, проказата в Средновековието е възприемана като знак за божествено наказание, а прокажените са били социално изолирани в специални колонии. Тяхното състояние не е било просто медицински проблем, а морално заклеймяване.
    Социалните кризи, предизвикани от болести, често разкриват структурните слабости на едно общество. Чумната пандемия, известна като Черната смърт (1347-1351), убива близо една трета от населението на Европа, но нейните последици са много повече от демографски. Тя води до разпад на феодалната система, защото недостигът на работна ръка принуждава господарите да дават повече права на селяните, като в Западна Европа крепостничеството се разпада. Освен това засилва религиозните страхове и предразсъдъци – евреите са обвинявани за разпространението на чумата и са преследвани в редица европейски страни.
    В своите есета, особено в „Силата на безсилните“ (1978) Вацлав Хавел, дисидент, драматург и по-късно президент на Чехословакия (а след това и на Чехия), използва метафората за болестта, за да опише състоянието на тоталитарното общество. Хавел твърди, че в тоталитарните общества лъжата и лицемерието се разпространяват като зараза – хората се принуждават да участват в лъжата, дори ако не вярват в нея, за да оцелеят. Той сравнява този процес  с  рак,  който  не  просто  атакува  отделни  органи,  а  се разпространява в цялото обществено тяло, подчинявайки го на контрол и репресии.
    В съвременната история нацизмът и комунизмът използват медицински термини,  за  да  оправдаят  репресиите.  Нацистите  говорят  за „прочистване“ на обществото от „заразни елементи“ – евреите, славяните, хората с увреждания. В СССР Сталин нарича опозиционерите „вредители“ и „гнили елементи“, които трябва да бъдат „изрязани като тумор“.

    Корупцията също често се сравнява с болест. Например, по време на Февруарската революция във Франция през 1848 г. социалистите определят корумпирания елит като „рак“, който трябва да бъде премахнат. В по-ново време диктатури като тази на Николае Чаушеску в Румъния се разглеждат като примери за „болни“ държави, където алчността и репресиите водят до социален разпад.

    Всяко общество рано или късно се изправя пред своите болести – някои са видими, други се разпространяват тихо, безсимптомно, докато не стане твърде късно. Историята ни учи, че най-опасните епидемии не винаги са тези, които покосяват телата, а онези, които заразяват умовете – страхът, корупцията, безразличието. Въпросът не е само как се лекуват болестите, а дали обществото има силата да разпознае симптомите, преди да бъде напълно разядено отвътре. Защото истинската опасност не е самата зараза, а моментът, в който свикнем да живеем с нея.

Исторически есета... За насилието и властта

 

Властта прилага насилие

София Димитрова (12 В)

         

Според английския философ Томас Хобс естественото състояние на човека е това на враждата и насилието, заради което той разчита на държавата и нейните институции да го предпазват от самия него. Посредством Обществения договор хората делегират на държавата своята власт, за да бъдат доброволно ограничавани. Договорът е създаден с цел да се установи държава, която да осигурява безопасност на хората и той се обезсмисля, когато властта не защитава, а насилва своите граждани.

Властта може да упражнява насилие върху обществото по няколко начина-чрез прилагане на физическа сила, психологически натиск и неправомерни политически, икономически и социални репресии. В историята има редица примери за насилието като политическо оръжие-в условията на тоталитарните държави, в които властта се стреми към абсолютен контрол на обществото; във всекидневния обществен живот, когато държавните институции надвишават своите правомощия  и не изпълняват ролята си да защитават и служат на гражданите.

Едни от най-ярките примери за потисничество и нарушаване на човешките права от държавния апарат са тоталитарните режими през XX и XXI век. Тоталитаризмът е политическа система, при която властта е напълно централизирана и се стреми към упражняване на контрол върху всички аспекти от живота на гражданите-политическият, социалният и културният. Пример за такива режими са комунистическите режими в Източна Европа. С встъпването си на власт комунистическата приема закони и предприема действия, които са в разрез с формулираните през Просвещението основни човешки права и свободи: национализиране на чатната собственост и частните предприятия; отнемане свободата на словото и изразяването; налагане на цензура в образованието, литературата и медиите, като те стават оръжие на властта и се използват за пропаганда; наблюдение, подслушване на гражданите и събиране на лични данни без дадено съгласие. Съдебната власт преминава под контрол на партията и служи за неправомерни арести и несправедливи съдебни процеси на хора, несъгласни с комунистическата идеология и застрашаващи управлението. Насилието, характерно за тоталитарните режими, е част от стратегията за подчиняване на обществото, елиминиране на опозицията и установяване на абсолютен контрол.

За насилие, прилагано от властта в условията на държавите днес, могат да бъдат дадени няколко примера: прекомерно използване на сила от полицейски служители при предотвратяване на престъпление, арест или по време на протести; отнемане правото на индивида на честен съдебен процес;  възпрепятстване на достъпа на гражданите до образование, медицински  грижи и законното право на извършване на труд; сплашване на граждани от политически партии и други държавни служители. В една правова държава държавните институции трябва да изпълняват своите длъжности съобразно Конституцията и законодателството и всички действия, които са в разрез установените закони са недопустими и подлежат на санкции и наказания. Основният механизъм за гарантиране върховенството на закона е принципът за разделение на властите, при който „Власт власт възпира“. Трябва да бъде гарантирана и свобода на „четвъртата власт“-медиите, чиято задача е да осигуряват прозрачност на управлението, да информират за водените от властта политики и да разкриват злоупотреби.

Властта във всяка държава трябва бъде легитимна, да не се налага чрез сила и насилие, а да е избрана от гражданите посредством честни избори, да служи в интерес на гражданите и да осигурява сигурност на обществото. Легитимната власт е основен фактор за изграждане на стабилно и ефективно държавно управление. Когато властта започне да прилага насилие, да налага неправомерни репресии, тя рискува да доведе до нестабилност и кризи в държавата, рискува да изгуби и гражданското доверие. В ситуация, в която властта е загубила своята легитимност, гражданите следва  да използват своето гражданско право да протестират и да потърсят помощ от висши международни инстанции.

В една добре управлявана държава има малко наказания 

Варвара Османи (12 В)

Обществото познава примери в историята и съвременността, където за едно и също правонарушение, в държави различни по своя политически строй и управление, налагат наказания, различни по степен на тежестта. 

 Ако погледнем, например, статистиката на конкретното престъпление – изнасилване в Япония и ЮАР: най-ниския показател по броя на регистрирани изнасилвания на 100 хил. души през 2000 година е в Япония с коефициент 1,8, а в ЮАР - 119,5. Като наказанието е лишаване от свобода от 3 до 5 години  и от 10 до 20 години съответно. Ясно личи, че намалените нива на наказанията се корелират с по-стабилно общество. Това онагледява мнението на китайския философ и мислител Конфуций, който казва, че „в една добре управлявана държава се изисква малко или никакво наказание“.

От тук бихме могли да твърдим, че ефективното управление и високото ниво на законност и ред създават общество, в което наказанията са    минимални, тъй като всеки гражданин разбира и спазва приетите правила. 

В твърдението ясно проличава връзката между управлението и броя на наказанията, както и културното възпитание на гражданите.

Държава с ефективно управление има добре работещи институции, които поддържат законността и реда. С това се отличават скандинавските страни, където нивото на доверие на гражданите към управляващите ги институции е много високо: от 42% в Швеция до 63,6% във Финландия. За сравнение същия този показател в САЩ е 36,8%. 

 Това сравнително високо ниво на доверие, изглежда, се дължи на факта, че Скандинавия е изградила почти идеална версия на социална държава. Скандинавия избра уникален път – да олицетворява комбинацията от предимствата на социализма и капитализма. Фактът на доверието се корелира с коефициента на престъпността /предумишлени убийства за 2023 г., например/: от 0,51% в Норвегия до 1,6% във Финландия и доста по-висок – 6,8% при САЩ.

Устойчивостта на тези общества се постига не толкова чрез сурови наказания, колкото чрез превантивни мерки и високо ниво на благосъстояние, което позволява много престъпления да бъдат избегнати в зародиш.

В една добре управлявана държава нивото на правно съзнание на гражданите е високо, което намалява необходимостта от чести наказания. Правното съзнание е сложен феномен, изразяващ се и формиран под въздействието на фактори (битови, правни, икономически, политически, исторически, общокултурни и други), действащи както върху отделните индивиди, така и върху социалните групи и обществото като цяло. В процеса на своето формиране правното съзнание се формализира, установява се в съзнанието на индивидите.

Например, японското общество е под мощното влияние на конфуцианската мисъл, която изповядва жертването на лични интереси за интересите на обществото, което рязко контрастира с индивидуализма на западната мисъл дори въпреки широкото заемане на западните ценности от японците.

          Високото ниво на правно съзнание и правна култура сред гражданите и самите служители на реда, поради силните пацифистки настроения в японското общество, предотвратява до голяма степен проявата на насилие в него под каквато и да е форма. 

Полицейските власти в Япония и други правоприлагащи агенции използват концепцията за взаимодействие между обществото и правоприлагащите органи: това се изразява, в допълнение към националните характеристики на правната култура, в интегрирането на най-новите разработки на техническата мисъл (иновативната система ,,Koban”- където полиция самостоятелно може да разреши незначителни правонарушения, избягвайки прокуратурата). Следователно, като ги използват ефективно, японските правоприлагащи органи, като цяло, са в състояние да реагират достатъчно бързо на престъпленията, като същевременно се обединяват с обществения натиск върху престъпниците: например, човек, осъден за корупция, носи срам за цял живот не само на себе си, но и на цялото си  семейството, което всъщност унищожава кариерата му завинаги и дори след изтичане на наказанието му.

От тук следва, че образованието на гражданите в дух на уважение към закона помага на всеки член на обществото да разбере своята роля в поддържането на реда. Това намалява необходимостта от наказание, тъй като самото общество осъжда нарушенията.

В добре управляваните държави икономическата стабилност и социалната подкрепа също намаляват нивото на престъпността и нуждата от наказание.

Доказателствата показват, че нивата на престъпността обикновено са по-ниски в страни с висок стандарт на живот и силна социална подкрепа като във Финландия,например. 

Според най-голямата в света база данни за градове и държави, ,,Numbeo”, публикува статистика за нивото на опасност за живота в различни страни по света (Индекс на престъпността за страната) за 2021 г. От ,,Numbeo” обясняват, че индексът на престъпността под 20 означава изключително редки случаи на улична престъпност в страната, индекс от 20 до 40 е ниска престъпност, от 40 до 60 е умерена, от 60 до 80 е висока, а от 80 до 100 е максималната вероятност да станете жертва на престъпление. 

Оглавяват списъка държави с най-висок индекс на опасност и нисък стандарт на живот: 83,6 – Венецуела; 80,79 – Папуа-Нова Гвинея; 76,86 – ЮАР; 76,31 – Афганистан; 71,63 – Тринидад и Тобаго; 67,79 – Салвадор; 67,42 – Ямайка; 67,18 – Сирия и др. Затварят класацията държави с най-ниския индекс на опасност и висок стандарт на живот: 22,19 – Япония; 22 – Хонконг; 21,62 – Швейцария; 20,34 – Оман; 15,46 – Тайван; 15,23 – ОАЕ; 12,13 – Катар и др.

Когато гражданите имат икономическа подкрепа и достъп до необходимите ресурси, мотивацията за извършване на престъпна дейност намалява. В резултат на това държавата може да наложи минимални санкции.

Нека обобщим основните изводи:

 

1. В държава, където управлението е ефективно и са установени високи стандарти на социална отговорност, наказанието е наистина минимално, тъй като самите граждани са заинтересовани от поддържането на реда.

2. Добре управляваните държави се фокусират не върху репресивните мерки, а върху създаването на условия, които насърчават социалното благополучие и самодисциплината на гражданите.

3. Развитието на съвременните демокрации, фокусирани върху високи нива на богатство и образование, може да продължи да помага за намаляването на нивото на наказанието, правейки обществото по-хуманно.

Минимализирането на наказанието е възможно при цялостно развитие на държавните институции.

 

Списък на използваните източници:

1.Отворени интернет ресурсите като Уикипедия- https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%

2.https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D

3. Статия на А.А.Ковалев https://libeldoc.bsuir.by/bitstream/123456789/36145/1/Kovalev_Uroven.pdf

4. Статия на Кульнева П.В. Влияние конфуцианских ценностей на японскую деловую этику  https://cyberleninka.ru/article/n/vliyanie-konfutsianskih-tsennostey-na-yaponskuyu-delovuyu-etiku/viewer

5.Рейтинг стран по уровню преступности  - https://nonews.co/directory/lists/countries/crime-index

Във Военноисторическия музей (14 ноември 2024 г.)

В Деня на патронния празник на училището ни с учениците от профил "История" посетихме Военноисторическия музей. Беседата беше чудесна - видяхме и научихме много нови неща. 

Благодарим на музея!