Оказа се, че Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" крие неподозирани тайни. Както и че има цели осем, а не два етажа. На един от "таванските" етажи се намира реставрационният център, в който работят специалистите, без чийто труд вековната историческа памет нямаше да я има. Мухалът, инсектите и мишоците щяха да я усвоят по своя си начин. С дарения обаче, Националната библиотека успява да закупи камера аноксия, в която документите и книгите най-напред се обезпаразитяват и след това, ако е необходимо, отиват при реставраторите.
Реставрирането на старите документи и книги се извършва машинно и ръчно. Използва се фина японска хартия, като при водното машинно реставриране в употреба влиза хартиена каша. При отцеждането от водата кашата запълва плътно повредените полета и дупки по документите и книгите.
Ръчното реставриране е доста трудоемко. Специалистите режат от японската хартия парченца с размерите на повредата - от малките дупчици до големите дупки, и ги залепват на повредените места със специално лепило. С множество малки инструменти заглаждат и доработват реставрирания книжен носител.
В реставрационния център използват специална машина за ламиниране, за да бъде запазен периодичният печат. Материалът за ламиниране също е специален - не позволява на хартията на вестника да се разпадне, както се случва след около 30 години с ламинираните по обикновения начин документи.
Едно е сигурно - с развитието на модерните технологии книгите определено няма да изчезната. По-скоро технологиите ще ги запазят.
Автор на текста е Кристиян Дечев от 12 Г.
Автор на снимките - Десислава Милева от 12 Г.