Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

вторник, 20 декември 2016 г.

Твоят час: Индивидуална музейна работа в Национален исторически музей




Ангелина Ведерникова, 10 В клас
Зала 3 Българската държава през средновековието (VII-XIVв.)
     Днес бях на уникално място, с неповторима атмосфера – Националния исторически музей. По пътя за музея си мислех, предполагах, гадаех какво ли ми предстои да видя. Стигнах до външните порти (дойдох по-рано отколкото предполагах), взех билетче, прекосих двора тичайки, като „хвърлях” по един поглед на монументите, пръстнати из цялия парк. Най-сетне стигнах до главния вход и помолих музеен сътрудник да ме упъти до зала номер 3. Бутнах тежката врата и ослепях – слънчевите лъчи проникваха в залата през огромни прозорци. Когато очите ми свикнаха със светлината, започнах да разглеждам експонатите един по един. На първата витрина с оръжия имаше надпис „От сега нататък трябва да се отбележи българското царство, 680 г.”. Направи ми впечатление, че има много каменни колони и стели, изписани със знаци и непознати букви, вероятно гръцки. Върху стените има различни пана, разказващи за славната история на българите. Впечатлиха ме изображенията за победите на хан Крум и пратеничеството му до византийския император за сключване на мир.
     Беше ми интересно да разгледам и експозиции на глинени съдове от VІІ в, открити в Плиска и Созопол, бронзови амулети, старобългарски накити от кр.на VІІ – нач.на ІХ век. От периода след покръстването има изложени бронзови християнски кръстове.
     На голямо червено пано, поставено на една от стените в залата, е изписана със златни букви глаголицата, създадена от братята Кирил и Методий, чиито образи са поставени редом до създадената от тях първа славянска азбука. Докато разглеждах сложните завъртулки на глаголицата, вниманието ми беше привлечено от рисувани керамични плочи, създадени по времето на цар Симеон. Плочите са украсени с различни цветя и орнаменти - невероятно красиви. До тях е разположена и доста интересна мозайка, вероятно направена по византийски образец.
     В залата се усеща присъствието на християнския бог и светците, представени от иконите от християнския период на Първата българска държава.
     Втората част на експозицията е посветена на Втората българска държава. Тази част на експозицията ми беше по-интересна. Разгледах различни монети, печати (сред тях и златен Калоянов пръстен-печат), платове със златни и сребърни нишки, керамични съдове, християнски кръстове. Впечатли ме копието на оригинална врата от Рилския манастир, както и царските корони, инкрустирани с различни скъпоценни камъни.
     Прекарах почти два удивителни часа в Националния исторически музей, в зала 3, и с голямо удоволствие бих повторила преживяното.


Яна Атанасова, 10 В клас
Зала 4 Българските земи под османска власт

     Днес, 19. 12. 2016 г. посетих Националния исторически музей. Тази задача ми беше поставена от ръководителя на клуба по история - г-жа Николова. 
     Рано сутринта, подготвена и вдъхновена от задачата да науча повече за българските земи под турска власт, се запътих към музея. Преди да вляза в зала 4, на входа прочетох, че в средата на ХІV век разпокъсаните балкански държави са били подложени на мощното нашествие на дошлите от Азия османски турци. За половин век добре организираните завоеватели завладели земите на средновековна България. През 1396 г. Второто българско царство загубило независимостта си. Особено голямо значение за оцеляването на българите като народ и духовност имала Българската архиепископия в Охрид, когато всички български земи паднали за дълги пет века под властта на мюсюлманската Османска империя, а Търновската патриаршия била ликвидирана. След покръстването на българите от княз Борис (852-889), на 4 март 870 г. българската цъква била издигната в ранг архиепископия, а през 927 г. станала патриаршия. Първи български архиепископ станал Йосиф (Стефан). През 1018 г. император Василий ІІ Българоубиец (976-1025) завладял България и понижил статута на патриаршията отново в ранг на архиепископия със седалище в Охрид. Като отчитал авторитета на църквата и духовенството, той все пак запазил нейната самостоятелност. Охридската архиепископия представлявала българите и под турска власт до ХVІІІ век. Под османска власт било забранено християнските църкви да са по-високи от мюсюлманин, яхнал кон. Затова голяма част от монументалните християнски храмове били превърнати в джамии.
     По време на разходката си в залата бях много впечатлена от дарохранителници от този период, от иконите – единични, двустранни и триптихи, от олтарни двери към иконостаси, от облеклото на християнските духовници, от религиозните книги – триоди, псалтири, минеи, панегерици, часослови. 
     Ислямът не позволявал християните да имат училища, но в малки килии свещениците подготвяли стотици деца и юноши да четат и пишат, главно за църковна служба. Монаси и миряни организирали във Венеция и Влашко печатници и издали първите български печатни книги, например Яков Крайков във Венеция, а монах Макарий отпечатал три български книги във влашкия град Търговище. И това станало още през ХVІ век.

Гергана Москова, 10 В клас
Зала „Етнография” и възрожденско училище

     В етнографската зала на Националния исторически музей са изложени български народни носии от различни части на страната. Облеклото показва връзката с двата основни поминъка на българите – земеделието и скотовъдството. Дрехите са ушивани от бели ленени, конопени, копринени, памучни платна и шаечни (вълнени) платове в бял, черен и кафяв цвят.
     Женските носии се разделят в три групи: двупрестилчена, сукманена и саяна.
     При двупрестилчената носия над ризата се запасват две различни по големина и украса престилки. По ръкавите, пазвата и полите на ризата има разнообразни везбени орнаменти от растителни и геометрични мотиви. Този вид носия е разпространена в Северна България – Дунавската равнина и северните склонове на Стара планина.
     Сукманената носия се състои основно от риза, върху която се облича сукман. Сукманът най-често е изработен от домашнотъкан вълнен плат, с черен или тъмносин цвят.
     Сукманите са без ръкави (Трънско), с къс ръкав (Ихтиманско) и много рядко с дълъг ръкав (Смолянско). Украсени са най-вече върху пазвите, ръкавите и полите. Най-богато украсената част от тази носия е престилката. В някои райони (Трънско, Софийско) тя липсва като елемент от празничното облекло. Сукманеното облекло е разпространено в централните и западните планински области на страната и отчасти в равнините – Троянско, Карнобатско, Сливенско, Старозагорско, Ямболско, Елхово и др.
     Носията саяна е горна дреха, наречена „сая“. Тя е с дължина под коляното, отворена по средата по цялата дължина на предницата. Има къси или дълги ръкави. Украсена е с ивични шарки по ръкавите и пазвата. Изработена е от домашнотъкани памучни или вълени платове. Задължителен елемент от тази носия е престилката, която преобладаващо е червена. Украсена е с растителни и геометрични елементи. Саяна е носия, разпространена в Югозападна България и в крайните райони на Южна България.
     Мъжката носия има два последователни етапа в своето развитие. Първият етап е свързан с оформянето на белодрешно облекло. То било повсеместно. В продължение на няколко века белодрешното облекло било заменено с чернодрешната мъжка носия.
     Мъжката тракийска носия се състои от потури (черни или кафяви), с гайтани, червен или зелен елек, бродирана риза и червен пояс.
     В Националния исторически музей е показано музейно копие на възрожденска класна стая от село Голям извор, Ловешка област. В класната стая са подредени дървени чинове, като първият ред е за най-малките. Те пишат на пясък с перо. На катедрата е поставен глобус, а над нея е иконата на Св. св. Кирил и Методий. До иконата е закачено табло с азбуката и цифрите. Има и табла, подпомагащи обучението по зоология, анатомия, география, ботаника, история.
     Под катедрата се намира и т.н. „затвор“, в който са били изпращани непослушните ученици – наказани да седят на колене.

събота, 3 декември 2016 г.

Твоят час: Пътешествие в света на сенките



Погребални практики в нашите земи от праисторията до средновековието
Национален антропологичен музей
Погребалните практики през епохите на неолита и халколита са първите, за които има сведения да са извършвани по нашите земи. Такива са в некропола при Дуранкулак,  Добричко, и Варненския некропол. В гробовете са слагали антропоморфни  фигурки. Разглеждайки експозицията на музея ми беше интересно, че жените са били погребвани в различни пози от мъжете, и че тяхната поза е наподобявала  ембрионалната поза на бебето докато е още в утробата на майката (хокерна поза).
Бронзовата епоха (IV-I хил.пр.хр.) се свързва със създаването на първите държавни обединения. През ранната бронзова епоха в нашите земи се появяват надгробните могили, характерни за народите, дошли от северното Причерноморие. Те са носители на т.нар. „ямна култура”. Наименованието идва от специфичния начин на погребване – в яма, където са полагали мъртвия върху постилка от органична материя със свити под тялото крака и изпъната горна част, а отвора на ямата е бил затварян с дървени греди. Върху това гробно съоръжение е издиган  могилен насип, в който в продължение на години са погребвани хора, и така първоначалните ями са се разширявали. През тази епоха се появява практиката на изгаряне на мъртвите (кремация). Лично на мен повече ми допада кремацията, отколкото масовите ями.
През ранната желязна епоха (XI-I в. пр. хр.) гробниците са били изсичани в скалите, така че във всяка да се вмести ложето на покойника. Правени са и гробници, в които са погребвани
владетели или представители на аристокрацията. Тези гробници често са играели роля на хероон – едновременно гробница и храм, в който са практикували религиозни обреди към обожествения покойник. Мисля, че каменните гробници са много интересни като култови сгради, в които са се извършвали тайнствени обреди.
В погребалните практики на християнска България се спазва християнският канон - мъртвите са полагани по гръб с кръстосани на гърдите ръце. Полагани са в дървени ковчези, а те в гробни ями. В каменни саркофази са погребвани аристократи и владетелите, особено от периода на Второто българско царство.
През различните епохи и при различните религии погребалните практики са също различни, но има едно нещо, което не се е променило във времето, и то е, че дори когато са изгаряли мъртвите, пак са заравяли праха им в земята. Явно всички народи по нашите земи са вярвали, че след смъртта починалият се връща отново там, където е създаден – земята.
Дарена Михайлова – ХІ Г
(Снимка: Мария Николова)  
В епохата на неолита (VІІ - V хил.пр.н.е.) погребална практика в нашите земи е полагането на тялото на покойника в поза хокер, наподобяваща положението на ембриона преди раждането. През халколита (каменно-медна епоха, V - ІV хил.пр.н.е.) тази практика се запазва при жените, докато телата на мъжете и момчетата са полагани в гробовете в изпънато положение.

(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)
 През късния халколит се налага идеята за обособяване на некрополи - гробищни места. Погребалните практики се усъвършенстват - гробовете се маркират на повърхността, поставят се каменни ограждения, покрития от камъни и керамични фрагменти и богат погребален инвентар. Инвентарът включва керамични съдове, каменни и медни оръдия на труда, накити. От тази епоха датира Варненският некропол, в който са открити над 3 000 златни предмета.  
(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)  
 В българските земи бронзовата епоха (ІV - І хил.пр.н.е.) се свързва с формирането на тракийския етнос, с появата на племенни обединения и елит, а към края на епохата и с появата на царската интитуция. В ранната бронзова епоха (ІV хил.пр.н.е.) се появяват надгробните могили, характерни за идващите от Северното Причерномирие степни народи - телата са поставяни в гробнични ями. 
(Снимка: Мария Николова) 
 През бронзовата епоха в българските земи се появява и практиката на изгаряне на мъртвите (кремация). Мъртвите са изгаряни встрани, а останките са поставяни в съд-урна. Урните са покривани с друг съд и са поставяни в гробовете с гробни дарове - накити, съдове, сечива, конска амуниция и оръжия.  Парченцето вдясно на урната се нарича рондела - част от черепа на мъртвец, което близките му са счупвали и са носели като религиозен спомен за починалия с апотропейна (заклинателна - "пази от зло") функция.

(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)    
През желязната епоха (ХІ - І в.пр.н.е.) населението в Тракия практикува трупополагане. Най-рано гробниците са изсичани в скалите, като постепенно се преминава към изграждането на мегалитни гробни съоръжения (долмени) с една или повече камери. През V - ІІІ в.пр.н.е. над гробниците започват да натрупват могилен насип. В тези изградени от камък гробници са полагани тракийски царе или представители на аристокрацията. Към ІІ - І в.пр.н.е. започва да се практикува и кремацията. Тогава в насипа на надгробните могили се поставят урни с изгорели човешки останки, съпроводени от личния кон на мъртвеца и пълно снаряжение и въоръжение. 
(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)  
Прабългарите практикуват трупополагане, като традиционна прабългарска ориентация на тялото на погребания е с глава на север. В гробовете задължително поставят инвентар - умъртвен кон, конска сбруя, оръжия, накити, керамични съдове. 
(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)  
За разлика от прабългарите, славяните са кремирали своите мъртви и са погребвали праха им в урни. Не са слагали инвентар в гробните ями.

(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)  
С въвеждането на християнството в българските земи в ср.на ІХ в. настъпва и промяна в погребалната практика в нашите земи. Единственият практикуван погребален обред става трупополагането. Мъртвите са полагани по гръб, с изпънати долни крайници и със свити към областта на гърдите и корема горни. Главата е поставяна винаги в западния край на погребалната яма, така че ориентацията на тялото да е към изток. Практика става използването на дървото за направата на ковчези. Инвентарът се състои само от облекло, лични вещи и накити.





(Снимка: Мария Николова)  
Ичиргу боилът (чъргубилят) Мостич е бил пълководец при царете Симеон I (893 - 927) и Петър I (927 - 970). Този немного едър мъж (бил е висок 165-170 см) е водил войски, и то когато България е с най-широките си граници - империя по площ. Вероятно ги е ръководил в битката при р. Ахелой (917) или под стените на Константинопол. Това е време, изпълнено с бляскави военни победи, каквито несъмнено е печелил Чъргубиля. Подобно на княз Борис I, в зряла възраст става монах. 
(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)  
Образът му е възстановен по намерения в гроба му череп от проф. Йордан Йорданов.

По наранената лакетна кост, резултат от раняването в битката при р. Сперхей (996), археолозите разпознават скелета на цар Самуил в църквата "Св. Ахил" на Преспанското езеро.