Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

сряда, 12 октомври 2022 г.

Мария Николова, Георги Великов и Клуб "Историк" - гости на БНР, програма "Христо Ботев"

На 4 октомври 2022 г. Мария Николова и нейният ученик и вече студент в първи курс специалност "история" в СУ "Св. Климент Охридски" Георги Великов бяха гости на журналистката Христина Симеонова в БНР, програма "Христо Ботев", която проведе разговори с тях на тема "Историята като предмет – как да изкушим младите?".

Разговорите може да чуете в звуковия файл в края на публикацията: https://bnr.bg/hristobotev/post/101715260?fbclid=IwAR3Co6DkdRLPkHnyQmZA66DFFj5x7Eb8pjDOMdP4Xa1IdQ7VOAYsSb9KAgE






сряда, 14 септември 2022 г.

Резултати на нашите ученици, явили се на ДЗИ "История и цивилизации" (2022 г.)

С радост съобщавам, че резултатите на нашите ученици от ДЗИ по история и цивилизации (2022 г.) - балообразуващи за вход в университети, са много добри. Най-ниският резултат е 4. 48, а най-високият 5. 47 - при новия формат на изпитния вариант и при по-високи критерии за оценка от миналите години. Четирима от успешно издържалите изпита вече са студенти в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" - специалности "история" (Лука Немски и Мирели Атанасова), "история и чужд език" (Георги Великов) и "археология" (Мила Копчева). Общият резултат на училището ни е над средния резултат на регионално и национално ниво:

- ПП "История" (втора задължително-избираема матура): Национално ниво -  58, 77 % от максималния брой точки; Регионално ниво - 63, 4 % от максималния брой точки; 138 СУЗИЕ - 66, 63 % от максималния брой точки.

- ПП "История" (трета избираема матура): Национално ниво - 59, 5 % от максималния брой точки; Регионално ниво - 58, 57 % от максималният брой точки; 138 СУЗИЕ - 83, 5 % от максималния.

Успех на студентите!   

сряда, 20 април 2022 г.

Едно пътешествие в Котленския Балкан

 Село Медвен и Медвенски водопад"Сини вир"




 













Котел - възрожденското сърце на Балкана












Гробът на Раковски


На това място е била старата църква, в която е служел Софроний Врачански и в която е бил поставен за четене първият препис на "История славянобългарска" на отец Паисий






Сърцето на д-р Петър Берон



Чаровната Жеравна 


Къщата на Йордан Йовков













сряда, 16 февруари 2022 г.

За Левски

Отново наближава годишнина от смъртта на Апостола.

Почитаме паметта му с постер - брошура с туристически маршрути по стъпките на Дякона.





неделя, 28 ноември 2021 г.

Какъв е съвременният демократичен модел? (Отговор на исторически въпрос)

 ЗАДАЧА: 

Напишете отговор на историческия въпрос

Какъв е съвременният демократичен модел? 

За съставянето на текста използвайте следните опорни въпроси

1. Проследете в исторически план изграждането на елементите на демократичното управление – от Античността, през Средновековието и Модерната епоха до Първата световна война. 

2. Опишете елементите на съвременната демокрация.

3. Каква е връзката между демократичния модел на общество и защитата на основните права?

4. Защо наличието на независим от текущото управление съд е необходимост в съвременния демократичен модел?

5. Каква е ролята на опозицията и медиите в демократичната държава?

Какъв е съвременният демократичен модел?

Павел Стоилов (12 Б ) 

Демокрацията се заражда в Древна Елада през епохата на Античността. Тогава гражданите на даден полис са се включвали пряко в управлението, което прави демокрацията пряка. Важно е да се уточни, че с понятието „гражданин“ тогава са означавани свободните мъже, които са навършили 21 години и са имали имущество, и само те имали право да се включват в управлението, или да избират управляващи. След завоеванията на Рим, в цивилизования свят се налага римското право. Според него, всички римски граждани в републиката и империята имат равни права (освен робите) и всеки човек, независимо от произхода си, може да се изкачи в политическата и социалната йерархия на база уменията и качествата, които притежава, като отново е изискван имуществен ценз. През Средновековието античните демократични идеи са забравени. Изключение прави римското право, макар и с някои преработки. Интересът към демокрацията и античните ценности се възражда отново през Ренесанса и Просвещението. Именно през Просвещението Джон Лок, Волтер, Монтескьо и Русо възраждат и развиват идеите за разделението на трите власти, които да се контролират взаимно, Обществения договор между управлявани и управляващи, всеобщото избирателно право и гражданските свободи. Английският парламентаризъм, създаването на държавата САЩ и Великата Френска революция политически възкресяват демокрацията като система, а след революционната вълна през 1848 – 1849 г. започва постепенното въвеждане на всеобщо избирателно право. Така до Първата световна война в страните в Европа – големи и малки (включително и България) демокрацията е приета в управлението като политическа система. Те наследяват гражданското управление и разделението на властите от Древна Елада, върховенството на закона от Рим,  идеята за всеобщо избирателно право и за Обществен договор между избиратели и делегирани да управляват от тях от епохата на Просвещението.

Съвременната демокрация, за разлика от Атинската демокрация, е представителна, тоест гражданите избират хора, които да ги представляват в управлението. Важен елемент на съвременната демокрация е избирателното право, което всеки гражданин, независимо от материални възможности, пол, образование или религиозна принадлежност, притежава. Това право позволява на гражданите да гласуват за партията, която искат да участва в управлението, или за личности (президент, кмет и др.). Друг елемент на съвременната демокрация е върховенството на закона. Основният закон (конституциите) дава важни права и свободи, като свобода на словото, свобода на печата, свобода на вероизповеданията и движението, правото на сдружаване, както и социални права. Той гарантира, че ничии права няма да бъдат потъпкани, а ако това се случи - виновникът ще понесе последствията. Съвременната правова държава гарантира равенство на всички хора пред законите – независимо от политическия и социалния им статут, както и от  половата, религиозната и етно–расовата им принадлежност.  

Когато в едно общество се разпространи и приеме демократичният начин на мислене, се формира демократично общество. Демократичността в такова общество се изразява и в отношенията между хората в него. Това позволява на всеки един човек да изразява критика към управлението и дава право на хората да създават фондации, синдикати, работодателски организации, граждански иницативи и организации, с които да следят за спазването на човешките права и гражданските интереси.

В съвременния демократичен модел е важно съдебната власт да е независима, защото така се гарантира, че всеки, който е нарушил закона ще бъде наказан според вида и тежестта на престъплението, без значение дали е управляващ или обикновен човек. Ако съдебната власт не беше отделена от другите власти, управниците, които са престъпили закона, нямаше да бъдат поставяни под отговорност за извършеното.

Важна роля в демократичните държави имат опозицията и медиите. Опозицията е тази, която се противопоставя на управляващите, ако те не работят в интерес на обществото и злоупотребяват с властта. Също така, опозицията предлага и други програмни идеи за управление, които биха могли да са по-добри. Медиите, от своя страна, осигуряват прозрачност на управлението. Те информират гражданите за свършената работа от правителството и другите държавни органи, и дават трибуна за изразяване на различни гледни точки по отношение на управлението.