Музей на социалистическото изкуство

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1 000 години от ослепяването на българските войници и смъртта на цар Самуил

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В памет на проф. Румяна Кушева

 На 12 и 13 септември 2014 г. членовете на Сдружението на преподавателите по история в България посвети поредната си ежегодната конференция на паметта на своя създател - проф. Румяна Кушева (1951 - 2013).

На конференцията беше представен сборник в памет на проф. Кушева - "Историята, която усмихва", заглавие, което освен професионална, дава и лична информация за слънчевата проф. Кушева.

 

 

 

Мария Николова

138 СОУ "Проф. Васил Златарски", София

Личната ми среща с проф. Кушева се случи през 2004 г. През тази година започнах подготовка за Пета (най-ниската) професионално-квалификационна степен. Причината да продължа да посещавам ръководените от проф. Кушева курсове и специализации, да защитя и следващите професионални степени, е проф. Кушева.

Повторението на името е умишлено!

Причините тя да е Причината са много.

На първо място поставям умението и педагогическия й подход да поощрява, а не да порицава. Сред слабостите и недостатъците, които ми показваше в професионалните ми разработки в процеса на обучението ми, винаги подчертаваше и акцентираше върху постиженията и новаторството ми – колкото и незначителни да бяха те. 

Започнах да наричам и наричам този подход Подходът на окриляването.

На второ място като причина тя да е Причината поставям едно нежно погалване по косата, когато през 2010 г. ми връчи Грамота на Сдружението на преподавателите по история, чийто председател беше, за участието ми в научна конференция на тема "Разнообразие на източниците и средствата в обучението по история". 

Започнах да наричам и наричам този подход Подходът на обичта.

Трета причина тя да е Причината е нейната всеотдайност в работата с нас – учителите. На нея дължа професионалните си познания и постижения. Научи ме на всичко – от най-дребното техническо изискване при съставяне на научен текст, до сложните изследователски композиции. По този начин проф. Кушева осмисли професионалното ми развитие и реализация, даде ми възможност да докажа пред себе си, че съм можеща в полето на професията си, че имам стойност.

Проф. Кушева не се пестеше!

Затова и аз не се пестях да вървя напред и нагоре.

Започнах да наричам и наричам този подход Подходът на посветеното на другия време.

Тези три подхода могат да бъдат обединени в един общ подход – Подходът към човешкото сърце, който е присъщ на добрите хора.

Проф. Кушева не можеше да не бъде обичана!

Когато научих, че е тежко болна, й изпратих електронно писмо с едно изречение: „Обичам Ви!”. 

След известно време ми отговори, че често отваря това писмо и чете изречението „Обичам Ви!”. 

Моят дребен принос за утешение в последните дни от живота й.

Обичам Ви!

Официални гости на конференцията бяха г-жа Ваня Кастрева - зам.-министър в МОН и историк по образование, проф. Росица Пенкова - директор на ДИУУ, проф. Красимира Табакова - зам.-декан на ИФ на СУ "Св. Климент Охридски", проф. Искра Баева - ИФ на СУ, проф. Нина Дюлгерова - ВСУ, проф. Олга Стрелкова - Русия, доц. Виолета Стойчева - ВТУ,  гл.ас. Бистра Стоименова - ДИУУ, секция по история, Антоанета Григорова - експерт по история в РИО-София, Йонатан Ивън-Зохар - изпълнителен директор на ЕВРОКЛИО, Петер Якоб Елхав Краг - представител на Дружеството на учителите по история в Дания, Нада Молерович - представител на Сдружението на преподавателите по история в Македония.

 

 

 

 

Бях изключително изненадана от проявената към мен симпатия от проф. Олга Стрелкова, която след края на конференцията ме настигна в коридора на Департамента, за да ми подари магнитче на несъществуващия от средата на ХХ век Кьонигсбергски замък, като с този подарък ми преподаде урок на тема "Как се унищожава чужда историческа памет".

 

Кьонигсбергският замък е построен от рицарите кръстоносци на Тевтонския орден (прусаците) през ХІІІ век, когато църквата ги премества от Светите земи в Европа. Постепенно около замъка се оформя град, който започва да се нарича Кьонигсберг - в превод, град около замъка на Кралския връх. От ХІІІ до ХХ век този град трупа история - в местната катедрала са коронясвани пруски крале и императори, Кьонигсбергският университет става важен просветен център още през Средновековието. По време на Втората световна война градът е разрушен до основи от бомбардировки, като след нейния край преминава в границите на СССР и е преименуван на съветския комунистически функционер Михаил Калинин - Калининград. Съветският съюз поема ангажимента да възстанови старинните исторически сгради на града, но през 1968 г. Брежнев забранява да бъде възстановен Кьонигсбергският замък като символ на политическата и военна сила на опонента Германия, като по този начин заличава първоисторията на града. Немското население е изселено и днес по етнически характер Калининград/Кьонигсберг е руски град.
Ето така се унищожава чужда историческа памет и на нейно място започва да се създава нова.

Подареното ми магнитче е единственото сред многото други, които притежавам, на което изобразеният паметник не съществува. 

 

 В конференцията със свои доклади и презентации участваха учители от "школата "Румяна Кушева". Преподавателите представиха своя принос в разработването и прилагането на нови образователни технологии в обучението по история и цивилизация.   

 

Членовете на Сдружението на преподавателите по история в България почетоха паметта на проф. Кушева и със свои публикации в специален брой на списанието на Сдружението -  "Диалогът в историята", чийто редактор беше тя.   

 

 

 

Манастирски истории

Лозенски манастир "Св. Спас" - презентация

Лозенският манастир „Св. Спас” е основан през ХІІІ век. Турците го разрушават към кр. на ХІV век, когато е завладяна крепостта Урвич, а с нея и цялата Софийска област. Възстановен е през ХVІІІ век, като тук е имало училище и книжовна школа. За втори път е разрушен от турците през 1737 г., когато монасите участват в т.нар. Въстание на архиереите в Софийско. Повторното възстановяване на обителта става в нач. на ХІХ век, щогато е изградена манастирската църква „Св. Възнесение Господне”. Трите големи купола, направени от майстора Цвятко Тодоров от радомирското село Жаблян, които стоят и до днес непокътнати, са били нещо ново и необичайно за тогавашната църковна архитектура.

Стенописите, които са запазени до днес, са от ср. на ХІХ, привличат поклонници и посетители с богата си цветова гама и художествено майсторство, което прави манастира ценен паметник на българската култура и изкуство. Друг интересен факт, свързан със стенописите е, че никъде другаде в Софийско не са изобразени в един храм толкова много български светци и исторически личности. Манастирът е бил средище на националноосвободителното движение, като в него е отсядал дори Левски. Около Освобождението към него е било изградено училище с няколко големи стаи.

Дамян Колчаков, 6А

Клисурски манастир „Св.Св. Кирил и Методий” - презентация

Клисурският манастир е основан през 1240г., като тогава е носил името Врещецки. През ХV в. е разрушен от турците и за дълго остава необитаем. През 1742г. е възстановен с дарения от клисурци, но 40г. по-късно отново е разрушен. Въпреки това манастира за пореден път възкръсва благодарение на монасите и местните родолюбци.

Годината 1862 е трагична в историята на Клисурския манастир. Тогава по време на празника на светите братя Кирил и Методий, манастира е нападнат от башибозука на берковскя паша Юсуф бей и плячкосан. Избити са над 120 души, а самият манастир е сринат.

В близък до сегашния си възрожденски стил Клисурският манастир е възобновен през 1869г. от ктитор архимандрит Антим Дамянов, а през 1891г. църквата "Св. св. Кирил и Методи" е официално осветена от Видинския митрополит.

В Клисурския манастир се съхраняват много реликви /стари икони, книги, утвар и др./ от които най-ценни са мощите на светци.

През 2000г. в аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. "жива вода", която идва от връх Тодорини кукли. Водата е изворна, с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита.

Дари Йосифов, 6 А

Кокалянски манастир „Св. Архангел Михаил”

 Манастирът е изграден през ХІ век от цар Самуил.

Според легендата при лов в Плана, Самуил убил сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.

В Кокалянския манастир е намерен т. нар.„Урвишки сборник", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил.

По време на османското владичество в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. След Освобождението е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни. През 1969 г. манастирът е обявен за паметник на културата.

Радостин Методиев, 6 А