Твоят час: Да кихнеш в архива

Звезделина Стоянова, Х Б клас

През март групата ни от клуб  "Из пътищата на историята" посети Националния държавен архив в София. Посрещна ни млада усмихната дама, която с голямо желание ни разказа за архива. Първо ни въведе във фоайето, в което се намират мебелите на Симеон Радев и скулптура на Атанас  Дудулов - грациозен пуяк. Основната дейност на Централния държавен архив е да осъществява издирване, комплектуване, регистриране, обработване, отчитане, съхраняване, опазване и предоставяне за използване и публикуване на документи на органите на управление, държавни институции и обществени организации, както и на документалното наследство на значими личности. Тук се намират и копия на документи за историята на България, съхранявани в чуждестранни архиви и други институции.  На територията на страната има 27 архива. В съответствие с основните си функции Националният архив е структуриран в следните отдели: „Комплектуване на архивни фондове и на документи от чужди архиви“, „Обработка на архивни фондове“, „Отчетност и съхранение на архивни фондове“ и „Използване на архивни фондове". След  20 години от създаването на документ той се предава за съхранение в архива. (документите, съхранявани в него са само след освобождението от османска власт).

Посетихме научната читалня и "Читалня 103",  или "Читалнята за граждански справки”. Не се задържахме много, за да не пречим на хората, използващи читалнята, но видяхме  нагледно как се издирват и използват документи.  Всеки документ има индекс, който отговаря за групирането му. Индекс "К" имат всички

документи преди 1944 г., индекс "А" притежават техническите документи, а индекс "П''-документите на БКП до 1989 г.В "Читалня 313" се съхраняват микрофилми. По-старите документи биват микрофилмирани, за да се избегне тяхното повреждане при ползване. Беше ни показано как се четат микрофилми и работата на машините за тяхното четене.

Видяхме и модерния букскенер за широкоформатни документи. Той е чувствителен към светлина, но дава ясна снимка на документите с изключително висока резолюция. Сниманитедокументи се качват в сайта на Държавния архив.
В архива ни показаха гербови марки и дори родословното дърво на Фердинанд. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Снимките са направени от Яна Атанасова от 10 В клас

Твоят час: Какво се крие в дървените библиотечни чекмеджета

Калина Станкова, ХІ Г клас

Членовете на клуб „Из пътищата на историята” заедно с г-жа Мария Николова посетихме Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Всички бяхме много развълнувани, тъй като никой от нас не беше посещавал библиотеката преди това.  

Националната библиотека има интересна история. Съвременната сграда е трета по ред постройка. Построена е през 1952 - 1953 г. Втората сграда е била разрушена от бомбардировките над столицата по време на Втората световна война (1939 – 1945). Най-ранната сграда е била открита през 1900 г. на бул. „Г.С.Раковски”. Библиотеката, като институция, обаче, е учредена още през 1878 г. – веднага след освобождението от османска власт. Братята Евлоги и Христо Георгиеви спомагат за архива на библиотеката, като през 1924 г. в нея е създаден Архивен отдел.

С влизане в библиотеката, човекът забелязва невероятната архитектура и интериор. В каталожния салон, в който редовно се поставят изложби, имаше такава, посветена на Нестор Марков - Майстора. Таванът на салона е остъклен, за да може да се използва докрай дневната светлина. В този салон можете да търсите книги с помощта на каталозите, където върху картончета са отбелязани техните номера, или т. нар. сигнатури. От Националната библиотека не се заемат книги за дома.

Библиотеката разполага с много богат архив, като са запазени и вестници от различни епохи.

Посетихме няколко читални, между които и читалнята „Карти и графики”. В нея разполагат с атласи, графични сбирки за различните науки, най-вече по история. Имаха и стари римски карти.

Следващата читалня, която посетихме беше “Физико-математически и технически науки”. В нея се намира една впечатляваща картина: “Диспутът на Константин-Кирил с Папата”. Спорът е за това, че религиозните служби и книги трябва да бъдат и на славянски език, за да могат и славяните в Европа да общуват с Бога. Папата, Адриан ІІ, признава славянската писменост и така нарушава Триезичната догма името Божие да се споменава само на иврит, гръцки и латински език.

В библиотеката се намира костюмът на невероятния български бас - Борис Христов, с който участва в операта „Борис Годунов”. Борис Христов се е борил либретата на  чуждоезиковите опери да бъдат изпълнявани на български език. Влязохме и в директорския кабинет, където се намира бюрото на Пенчо Славейков от времето, когато е бил директор на библиотеката, както и негов портрет.

Интересна беше т.нар. Капсула на Времето. В нея е заключена книга, която ще бъде отново отворена чак през 2060 г. Книгата съдържа писма на хора, в които споделят своите представи за света през 2060г.

Накрая на нашето на посещение, част от членовете на клуба си направиха безплатни читателски карти. Всеки може да си направи такава, но трябва да има навършени 14 години. 

 

 

 

 

 

 

Дрехата на Борис Христов в операта "Борис Годунов"

 

Директорското бюро на Пенчо Славейков

 

Капсулата на времето

Твоят час: Войни за национално обединение

Индивидуална музейна работа в Национален военноисторически музей

     След индивидуална работа в Националния военноисторически музей Кристиян Дечев от ХІ Г клас сподели впечатлението си, че във войните, в които е участвала, България винаги е печелила знаменити победи. Победите при Лозенград и Одрин през Балканската война, и тези при Дойран и Добруджа през Първата световна война показват колко е страховита българската армия в битка. Разбира се, тези победи, според него, нямаше да ги има, ако не са били героите, като полковник Борис Дрангов, спечелил битките при Чаталджа, Одрин и Селиолу, в която лично предвожда армията в атака, и за това е награден с орден "За храброст" IV степен.

Още един герой от Лозенградската и Чаталджанската операции, впечатлил ученика, е генерал Стефан Тошев, който се проявява като знаменит военачалник през Балканската война и достига върха на кариерата си през Първата световна война, когато води атаките в Добруджа и печели велики битки. Но за Кристиян най-смелият

герой е генерал Владимир Вазов (брат на Иван Вазов), който става известен през Първата световна война. Той ръководи отбранителните операции при Дойран. През 1918 г. срещу Дойранската позиция, защитавана от Девета плевенска дивизия, която е под командването на Владимир Вазов,

се изправят 4 английски и 2 гръцки дивизии. Силите са 2,5:1- около 30 000 българи срещу 75 000 англичани и гърци. Българската победа е грандиозна! Частите на Антантата отстъпват с над 11 000 убити. Това е първата битка, в която Англия дава толкова много жертви наведнъж в цялата си история. И

когато през 1936 г. в Лондон е организирано честване по случай края на войната, българската делегация, ръководена от генерал Владимир Вазов, при слизането си от влака на перона, е посрещната от английски войници, чийто командир заповядва: "Свалете знамената! Преминава победителят при Дойран!". 

Друго, което е направило впечатление на Кристиян е, че българската армия и в трите войни е била в пъти по-голяма от армиите на балканските си съседи. В Първата световна война България мобилизира най-голямата армия на глава от населението в света - 800 000 войници. Освен със сухопътни войски, България разполага и с боен флот,  в който влизат един крайцер и шест торпедоносеца, сред който е и небезизвестният "Дръзки", който успял да изкара от строя крайцера

"Хамидие"- гордостта на Османския флот. България по това време разполага с още два балона и 29 самолета, но тези въздушни сили били използвани само за разузнаване. Първата въздушна бомбардировка е извършена над османските позиции край Одрин, който по-късно пада след атаките на българската армия и води до капитулацията

на Османската империя.
Иван-Александър Петков от 10 Б клас уточнява, че Първата световна война е военен конфликт, който е продължил от 1914 до 1918 година. Този конфликт е между Антантата (Франция, Руска империя Великобритания, Белгия, Гърция и много други държави) и Централните сили

(Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Повод за започване на войната е атентатът в Сараево на 28 юни 1914 година, при който сръбският терорист Гаврило Принцип убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд.
Експозицията за Първата световна война в Националният военноисторически музей,

според Александър, е едновременно и интересна, и информативна за хора от всички възрасти. Тя представя причините за  световната война и нейното развитие. Експозицията е пълна с интересни и разнообразни експонати, като военни униформи, оръжия, медали, навигационни уреди, снаряди, средства за комуникация, документи и много други предмети, използвани и носени от войниците през войната. Разнообразието от експонати показва технологичното развитие на всяка една държава, която е участвала във войната. Експозицията, също така, дава много добра представа, как е изглеждал Южният фронт с възстановката на картечно гнездо на българска позиция. Александър споделя, че е бил най-много впечатлен от портретите на Фердинанд I Български и множеството снимки, заснети на фронта, както и тези на владетелите на силите, които са участвали във войната.

Ученикът препоръчва на всеки да посети тази експозиция в музея. 
Александър подчертава, че експозицията за Първата балканска война (1912) е сравнително малка, но дава добра представа за състоянието, в което са се намирали балканските държави след османското владичество. Оръжията и униформите, които са изложени показват колко изостанали са били балканските държави и Османската империя, спрямо държавите от Западна Европа. По стените в музея са поставени картини и снимки от войната, които дават добра представа на посетителя как е изглеждал светът по онова време. Александър силно препоръчва посещаване на тази зала.
Ученикът изясни, че причина за Междусъюзническата война е спорът между членовете на Балканския съюз за

това как да бъдат разпределени завзетите земи след края на Първата балканска война. Този спор се превръща във военен конфликт, който продължава един месец. Конфликтът завършва катастрофално за България и от там се ражда наименованието му Първа национална катастрофа. При Първата национална катастрофа  България губи голяма част от територията си и за кратко държавата става нестабилна. От експозицията може да се види, че Българската армия е била добре въоръжена в сравнение с противниковите, но те са имали числено превъзходство над нас.
Според Никола Цуцумански от ХІ Г клас най-интересни експонати в музея са оръжията, мунициите и военното облекло на войниците – български, и от другите държави. Силно впечатление

са му направили тежките и леките картечници, като шварцловзе, чешка збройовка и МГ. От пистолетите харесал „Макаров”, който по технически данни е изключително удобен за ползване и носене. Никола с интерес се запознал с дейността на лекарите на бойното поле, полевите болници, и ранените във войните. 

 

  Снимките са направени от Никола Цуцумански от ХІ Г клас.