Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

петък, 23 март 2012 г.

Цар Самуил - държавник или само нещастен владетел

Характеристика на историческа личност
.
Преподавател:
Кирил Михайлов, уч. от V А клас
Мария Николова
Учебна 2011/2012 година
.
Цар Самуил има велика и, същевременно, трагична съдба. Роден е в семейството на комит Никола, управител на Средецката област. Заедно с братята си Давид, Мойсей и Арон започва непримирима борба срещу византийците, които вече са превзели българската столица Преслав и са обявили североизточна България за византийска провинция. Братята комитопули, които през 971 година стават наместници на пленения от византийците цар Борис ІІ (969 - 976), преместват столицата в Охрид и през 976 година освобождават голяма част от завладените от коварния император Йоан Цимисхи земи, включително и старата столица Преслав. Давид и Мойсей загиват в битки.
През 976 година византийците освобождават от плен българския цар Борис ІІ и брат му Роман с цел да предизвикат междуособици за трона между тях - законните престолонаследници, и Самуил. Когато двамата пресичат границата, обаче, бдителната българска стража по грешка убива царя, тъй като той и брат му са били облечени в ромейски дрехи. Византия не постига целта си  - предизвикването на размирици сред българите, защото Самуил признава царското достойнство на Роман (977 - 997). В това поведение на Самуил ясно проличава неговото държавническо мислене, като едва след смъртта на Роман, поради липса на законен престолонаследник пълководецът Самуил ще бъде провъзгласен за цар (997 - 1014)
Държавническото мислене на Самуил е видно и при отношението му към предателството на родния му брат Арон. След смъртта на бойното поле на Давид и Мойсей Арон е най-възрастният от двамата братя. Като такъв и воден от своето властолюбие той приема предложението на император Василий ІІ да му бъде призната титлата цар на българите. Това би извадило България от войната с империята, би дало време на ромейския василевс да укрепне на престола, да натрупа военни сили и да предприеме нова, вероятно успешна кампания срещу България. Самуил не прощава предателството на брат си и убива него и целия му род. По молба на сина си Гаврил Радомир, той пощадява единствено сина на предателя - Иван Владислав, което в бъдеще се оказва голяма грешка (след смъртта на Самуил Иван Владислав убива своя застъпник Гаврил Радомир, за да завземе престола). Така цар Самуил поставя интересите на българската държава над своите лични, семейни интереси, което го прави наистина един от нашите големи държавници.
Като всички велики български царе, Самуил успява да разшири границите на България. Една от най-прочутите Самуилови битки е битката в прохода Траянови врата през 986 година. През същата година император Василий ІІ решава да прекъсне връзката между източна и западна България, като превземе крепостта Средец. Крепостта от край време е пътен възел на Балканите, защото от нея тръгват пътищата за Мизия, Тракия и Македония. Въпреки силната си армия, Василий ІІ не успява да превземе крепостта и на връщане в Ихтиманския проход Траянови врата е обграден и сразен от войските на Самуил. Императорът се спасява по чудо и едва успява да избяга. 
След грандиозната победа при Траянови врата Самуил утвърждава властта си над северногръцките области Тесалия и Епир, превзема Солун и областта, крепостите Верея и Сервия, преминава през Термопилите и нахлува в Атика (централна Гърция), като българските войски достигат Коринтския проток и Пелопонес. Така България отново, макар и не за дълго, става първостепенна военнополитическа сила на Балканите, граничеща с три морета - Адриатическо, Егейско и Черно. 
Освен отличен военен стратег, Самуил е и изкусен дипломат и политик. При похода си в Сърбия през 998 година той пленява сръбския княз Иван Владимир, разорява земите му, но по-късно омъжва дъщеря си Косара за него и му ги връща. Така спечелва Сърбия за съюзник. Самуил сключва мир и с маджарите, като оженва сина си Гаврил Радомир за дъщерята на маджарския крал. Втората Самуилова дъщеря Мирослава е дадена за съпруга на владетеля на Драчката област (днешна Албания) Ашот, с което владетелят укрепва българските позиции на Адриатическо море. Сватбите на Самуил осигуряват тила на българската държава в предстоящия й грандиозен двубой с Византийската империя - двубой, в който ще се решават съдбините на българския народ.  
От началото на новото второ хилядолетие Византия предприема мащабно настъпление в българските земи с цел тяхното завладяване. Изтощената от над 40 години войни за самозащита и величие българска държава не успява да се противопостави на организираната от амбициозния Василий ІІ вражеска кампания. През 1014 година битката при село Ключ се превръща в катастрофа за българската войска. Византийците успяват да обходят издигнатата от Самуил преградна стена и да нападнат българите в гръб. Около 15 000 български воини са пленени. Императорът заповядва пленниците да бъдат ослепени, като на всеки сто оставят по един едноок да ги води към българските предели. По този начин значителна част от българската армия - гарант за независимостта на една държава, бива унищожена. Самуил не издържа на гледката на изтерзаните си войници, получава удар и няколко дни по-късно умира. След четири години на непрестанни битки с Византия, вътрешни борби за власт и много предателства, идва краят на Първото българско царство.
Падането на България под византийска власт през 1018 година не намалява авторитета на цар Самуил като владетел и държавник. В продължение на десетилетия той е достоен противник на голямата източна империя Византия. Независимо от неблагоприятните обстоятелства в края на своя живот, Самуил се доказва като велик пълководец, като един от грижещите се за българските интереси царе, а не е просто нещастен владетел.

Михаела Чапарова, уч. от V А клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2011/2012 година
 
Всяка епоха ражда своите личности – големи или малки, положителни или отрицателни, държавници или само нещастни владетели.
Личност – това е ключовата дума, която характеризира цар Самуил. Личност с безспорно лидерски качества, пример за това как с постоянство се съхранява българският народ.
Цар Самуил управлява България от 997 г. до 1014 г.
Това е един от най-трудните и значими периоди в българската история – почти 50-годишна непрестанна война с Византия. В хода на тази война, цар Самуил сурово и упорито отстоява българската народност, като непоколебимо се съпротивлява на византийските набези. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.
През 971 г. византийците превеамат Преслав и пленяват владетелите на българската държава – двамата синове на цар Петър (Борис и Роман). Това е началната година на управление на Самуил заедно с тримата му братя – Давид, Мойсей и Арон. В началото на 976 г., възползвайки се от съпротивата във Византия против младия император Василий II, българите започват настъпление за освобождаване на североизточна България с център Преслав (като част от балканските провинции на империята). В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на комитопулите Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които управляват България съвместно.
Около 978 г. Борис и Роман се завръщат в България, освободени от тъмница от Василий ІІ, чиято цел е да предизвика междуособици в страната. На границата Борис е убит по грешка от български граничар, който е заблуден от византийските му дрехи. Роман успява да обясни кой е, отведен е при Самуил във Видин и е провъзгласен от комитопулите за цар, а Самуил става първи пълководец на България. Така плановете на императора не успяват.
Цар Роман се заема предимно с църковните дела и оставя управлението на държавата в ръцете на Самуил. Този факт сам по себе си представлява оценка на лидерските, управленските и пълководчески качества на Самуил. Активното участие на Самуил и неговата отдаденост в управлението на държавните дела, наред с признанието от страна на цар Роман, свидетелстват за неговите владетелски качества още преди да стане цар на България.
След смъртта на Давид и Мойсей, Арон е най-възрастният от вече двамата братя. Неговите намерения са постепенно да спре войната с Византия и да отстрани от участие в управлението брат си Самуил. Затова той сключил споразумение Василий II да се сродят, като Арон избира за своя жена сестрата на Василий II. От Константинопол е изпратен митрополит, който вместо сестрата на императора води със себе си неизвестна никому жена. След като измамата е разкрита митрополитът е изгорен жив. Когато византийският император разбира за стореното, събира армия и се насочва към прохода Траянови врата, преминава го и обсажда Средец. Обсадата продължава 20 дни и се превръща в предизвестие на катастрофата, която очаква ромеите. Василий II решава да отстъпи към Филипопол, но пътят му минава отново през Траянови врата, където българите на Самуил, притекъл се на помощ на своя брат, вече го причакват. На 17.08.986 г. почти цялата византийска армия е унищожена или попада в плен, а императорът оцелява по чудо.
Стремежът на Арон към самовластие и тайните му преговори с Василий II водят до раздор между двамата братя, който завършва с избиването на Арон и целия му род. Отношенията между Самуил и Арон също характеризират волята и последователността на Самуил. Те не са основание за неизпълнение на държавния дълг от страна на Самуил. Той се притекъл на помощ на Арон в битката при Траянови врата и разгромил византийците. В същото време, знаейки, че противоборството помежду им ще разклати устоите на държавата, Самуил не се поколебал да отстрани брат си. След смъртта на Арон, цяла България минава в ръцете на Самуил. 
Към 991 г. войната с българите пламва отново, а междувременно българският цар Роман, е пленен и откаран в Константинопол. През 997 г., когато достига вест, че е починал, Самуил става едноличен владетел на българската държава.
През 1014 година, решен да спре непрекъснатите нападения на византийците, Самуил построява преградна стена при днешното село Ключ, откъдето се очаква да минат армиите на Василий II. Императорът прави много опити да превъзмогне стената, но с неуспех и загуби на много бойци. Войските на Византия са готови да се оттеглят, когато един от византийските пълководци намира таен път и заобикаля стената, нападайки българите в тил. Византийските хроники съобщават, че ромеите нанасят решително поражение и пленяват 14 или 15 хиляди български войници, които са ослепени и на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Гледката на ослепената армия поразила Самуил и довела до преждевременната му смърт на 6 октомври същата година.
Безспорно цар Самуил завършва трагично живота си, но според мен той е успешен владетел в трудно за България време. 

Кристиян Петров, уч. от V А клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2011/2012 година

 
Самуил е истински държавник!
Той е смел водач в борбата за българска независимост.
В едни от най-трудните за България времена Самуил успява да запази границите на страната ни и дори да разшири българските територии на юг и запад до Адриатическо море.
Като добър владетел, Самуил успява в продължение на десетилетия да удържи атаките на византийския император Василий II и му нанася сериозни поражения. И днес помним славната му победа над императора при прохода Траянови врата. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.
Самуил е истински пълководец – предвидлив и решителен в атаките. Подкрепян е от цялото българско общество.
Този велик владетел преживява и трудни моменти по време на управлението си. Той тежко понася предателството на своя брат Арон. Години по-късно гледката на ослепената му армия след битката при село Ключ (1014 г.) е причина за смъртта му.
Въпреки личните си нещастия, цар Самуил проявява твърдост и героизъм в битките за българската независимост. Нито за миг не показва слабост и колебание.
Заради всичко това Самуил е добър държавник и аз като българин се гордея, че сме имали такъв велик владетел!




Няма коментари:

Публикуване на коментар