Конференция на тема "Права и свободи"

На 12 февруари 2014 г. се състоя конференция на тема "Граждански права и свободи". Ученици от 11 клас бяха подготвили доклади по темата, а гост на конференцията беше депутатът от Великото народно събрание Владимир Сотиров - участник в изработването и приемането на действащата конституция на България.

 

 

ДОКЛАДИ

Всеобща декларация за правата на човека:

Всеки човек е ……….

1.Роден свободен и трябва да се отнасят с него като със свободен човек.

2.Равен на другите,независимо от различния цвят на кожата,пол,език и др.

3.Има право да живее на свобода и в сигурност.

4.Не може да бъде държан в робство.

5.Да не бъде нараняван или измъчван.

6.Има правото да бъде защитен от законите.

7.Равен на другите и със същите права пред законите.

8.Има правото да търси помощ по законен път,когато правата му са нарушени.

9.Не може да бъде задържан несправедливо.

10.Трябва да бъде съден справедливо,ако бъде обвинен в престъпление.

11.Се счита за невинен до доказване на виновността му.

12.Има право на личен живот.

13.Има право да пътува в и извън своята страна.

14.Има право да потърси убежище в друга страна.

15.Има право да бъде гражданин на страната,в която е роден или живее.

16.Има право да сключва брак.

17.Има право да притежава собственост.

18.Има право на свобода на мисълта,съвестта и религия.

19.Има право свободно да изразява мнението си.

20.Има право да се среща с други хора.

21.Има право да участва в управлението и да гласува.

22.Има право на социална сигурност и защита.

23.Има право да работи и да е член на синдикат.

24.Има право на отдих и свободно време.

25.Има право на приличен начин на живот и на медицински грижи.

26.Има право да се учи като посещава училище.

27.Има право да взима участие в културния живот на общността.

28.Трябва да спазва социалния и международен ред,необходим за тези права.

29.Трябва да зачита правата на другите.

30.Притежава всички права,изброени в тази декларация.

 

Характеристика на правата на човека

 

 Два са основните принципа,които са в същността на правата на човека-човешкото достойнство и равенството.От тези два принципа следват основните ценности:

1.Свобода

2.Уважение към другите.

3.Не-дискриминиране.

4.Толерантност.

5.Справедливост.

6.Отговорност.

 Правата на човека са неотчуждаеми. Това означава,че човек не може да ги загуби.

Те са неделими, взаимно зависими  и вътрешно свързани и не могат да бъдат разглеждани отделени едно от друго.Те са универсални, което означава,че се отнасят за всички хора на всякъде по света без ограничение във времето. Всеки може да упражнява своите права без разлика на пол, раса, цвят на кожата, религия, политически или други мнения, социален произход.

 

Категории права на човека.

 

1.Основни индивидуални, граждански и политически права.

Тук се включват права на човека, като правото на живот и на собственост; свобода на вероизповедание, слово и сдружаване; правото на участие в управлението и правото човек да бъде третиран справедливо от органите на управление.

2.Основни икономически и социални права.

Те се смятат за права на човека, защото са важни за човешкия живот и човешкото достойнство.Те може да включват правото на социално равенство и на основен стандарт на живот, адекватен за опазване на здравето, сигурността и добруването.

3.Културни права.

Те са важни за уважаването на ценностите и традициите на групи от хора по целия свят. Включват правата за колективно самоопределяне и език,религия и култура.

Днес идеята за правата на човека включва традиционните граждански и политически права или традиционните обществени свободи, икономическите, социалните и културните права, които предпоставят положителното задължение на държавите да удовлетворяват човешките икономически,социални и културни потребности, както и новите права,които възникват в резултат на изискванията на днешния свят.

 Свободата съществува само когато се упражнява от човек, който е освободен от страх, глад, несигурност и липса на култура.От друга страна,  икономическите, социалните и културните права имат конкретно значение, което напълно зачита човешкото достойнство, ако се упражнява от свободен човек, който не е подложен на производни действия, деспотизъм и дискриминация.

 Правата на всяко човешко същество могат да съществуват само като резултат от съществуващ правен ред и упражняването на  тези права е ограничено от правата на други човешки същества и изискванията за социално съжителство, в съответствие с нормите, произтичащи от установените в полза на общите интереси закони, без дискриминация на каквото и да било основание.

 

Източници на правата на човека според отделните школи  

 

Религия

В религиозен контекст всяко човешко същество се смята за свещено. Тъй като правата произтичат от божествен източник, те са неотменими от страна на смъртна власт.

Естествено право - автономният индивид

То въплъщава онези основни принципи на справедливост, които са в съответствие с природата, непроменливи и вечни. Хората са свободни и способни да предопределят действията си и също така са равнопоставени в смисъл, че никой не е подчинен на волята и властта на друг.

Позитивизъм - Авторитетът на държавата

Според тази теория,източникът на правата на човека се намира само в законите на една правна система и в санкциите,прикрепени към нея.

 Марксизъм -Човекът като родово общество

 Тази концепция  за същността на обществото изключва съществуването на права на индивида.Съществуват само права дадени от държавата, и тяхното упражняване зависи от изпълнението на задължения към обществото и държавата.

Социологически подход - Процес и интереси

 Постигане на справедливо равновесие на интересите между преобладаващите морални нагласи и социалните и икономически условия на времето  и мястото.

.

Права,основани на достойнството на човека

1.Уважение

2.Власт

3.Образование и възпитание.

4.Благополучие

5.Здраве.

6.Способности.

7.Привързаност

8.Коректност.

Теория, основана на културния релативизъм

Авторите на тази теория  твърдят,че няма абсолютни в правата на човека,че принципите,които можем да използваме за преценка на поведението,са свързани с обществото, в което са възникнали, че съществува крайно културно разнообразие и че всички култури са еднакво морални или валидни.

 

Граждански и политически права

 

Политическите права са индивидуалистичната проява на демокрацията, а гражданските права на – либерализма.

Типичен пример за политически права са правото на глас, на равен достъп до обществените служби и за вземане на участие в управлението на държавата. Гражданските права са по–сложни и варират от защита на физическото, духовното, законовото и икономическото съществуване на индивида, през класически права и свободи, свързани с правото на справедлив съдебен процес и на върховенството на закона като цяло.

Задължения на държавите

Чл.2 от Международния пакт за граждански и политически права,задължава всички страни членки да зачитат правата от Пакта и да ги гарантира на всички лица без дискриминация.

Фактът че международното право в областта на правата на човека определя правни задължения само на държавите, не означава, разбира се, че индивидите не са задължени да зачитат правата на човека на събратята си. Точната същност на тези задължения трябва да бъде определена от вътрешното, гражданското, наказателното и административното право и зависи от природата и формулировката на всяко гражданско  и политическо право.

Същото важи и за много други права като:

Правото на живот:

То е най-висшето право  и не може да бъде накърнявано дори и по време на война.

Забрана на изтезанията

Забранени както физически така и психически изтезания.

Забрана на робството

Робството представлява най пряката атака срещу същността на човешката личност.

Свобода и сигурност на индивида

Свободата да не бъде индивидът насилствено задържан.

Процедурни гаранции при граждански и наказателни дела.

Правото на справедлив съдебен процес за всеки човек.

Право на личен живот,брак,семейство и права на децата.

Правото на лична неприкосновеност е най-съкровената част от  личния живот.

 

Политически свободи 

 

Свободата на мисълта, съвестта, вероизповеданието, убежденията, мнението, изразяването, медиите, изкуството, информацията, сдружаването, мирните събирания и профсъюзите са отбелязани като свободи в Международния пакт за граждански и политически права. Частната свобода на мисълта, съвестта, вероизповеданието и мнението са тясно свързани с правото на личен живот.

Една от най–важните политически свободи е тази на изразяването и информацията. Тя включва свободата да се търсят, получават и разпространяват информация и идеи  по всякакъв начин: устно, писмено, радио и телевизия, музика и т.н. В същото време Европейският съд не приема за допустимо идеи, които обиждат или притесняват по някакъв начин държавата или друг сектор от населението. Например Международния пакт забранява всяка пропаганда на война, както и всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза.

Свободата на сдружаване защитава всички видове международни, временни събрания на различни хора със специфични политически цели, като обществен митинг, улични процесии, демонстрации, религиозни събрания и фестивали, но защитата се отнася само за мирните събития. Едно събрание губи мирния си характер, когато участниците са въоръжени, нападат хора или рушат околните сгради и т.н. Фактът, че голямо събиране на група от хора, проповядващи непопулярни убеждения може да доведе до конфликт или може да провокира контра-демонстрации не е причина държавните власти да забранят събиранията. Държавните органи са задължени да защитават демонстрациите. Свободата на сдружение е правото на всяко лице да членува във всякакъв вид организации, образувани доброволно за произволна цел, профсъюзи, културни организации, спортни клубове.

Свободата на вероизповеданията е също след политическите свободи. Нейното съдържание се изразява в правото всеки свободно да изповядва своята религия и религиозни възгледи.

 

Политически права

 

 За демократичното общество, политическите права представляват същността на демокрацията. Най-важните политически права в  демократичното общество са: правото на гласуване, правото да бъдеш избиран и правото на достъп до държавните служби при условия на равенство.

Едно от най-важните политическо право е правото на човек да гласува и да бъде избиран. В гласуването трябва да участват всички хора (включително възрастните, болните, инвалидите и хората, лишени от свобода). Държавите трябва да се въздържат от предоставяне на привилегии на някои политически партии по време на техните кампании. Само в краен случай някои партии (фашисти, расистки) могат да бъде забранени. В същото време държавата е задължена да защитават гласуващите от неправомерен натиск от частни лица или по-силните партии.

Сред политическите права е и равенство пред закона,  т.е. формалното изявление, че законите трябва да се прилагат от съд и административни служби по един и същи начин спрямо всички лица, за които се отнася. Забранява се произволното прилагане на законите. С появата на съвременните демократични и социални идеи, този формален принцип постепенно се превръща в принцип на истинско равенство, правото на равна защита от страна на закона.

 

Социални и икономически права

 

Съдържанието на Всеобщата декларация за права на човека е разделена на две части: Пакт за граждански и политически права и Пакт за икономически, социални и културни права. Икономически, социални и културни права представляват три взаимосвързани съставни части с връзки с гражданските и политически права. Тъй като са взаимнозависими, трябва да се обръща еднакво внимание на прилагането им.

В центъра на социалните права е правото на задоволителен жизнен стандарт. Това са: подходяща храна, облекло, жилище и необходими условия за грижа. Наравно с това е правото на семействата на подпомагане. Правото на задоволителен начин на живот изисква да се задоволят потребностите (прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи), които определят достойния живот не по милост, а по право. Никой не бива да живее в условия, при които единственият начин да задоволи нуждите си чрез деградация или чрез лишаването си от основни свободи, като например чрез просене, проституция или поробващ труд, както и да зависи от благотворителността на другите.

С цел да се упражнят тези социални права, трябва да са осигурени някои икономически права. Това са правото на собственост, правото на труд.

   Икономическите права имат двойствена функция, която най-ясно се вижда при правото на собственост. От една страна, това право служи като основа за осигуряване на задоволителен жизнен стандарт, а от друга страна, то е основа за независимост и следователно – за свобода.

   Следователно правото на собственост се допълва от поне още две права: правото на труд със заплащане, което осигурява задоволителен жизнен стандарт за всички, които желаят да работят и са в състояние да намерят работа, и правото на социално осигуряване, която е заместител за онези, които или не могат да намерят работа, или не са в състояние да работят, и допълва недостатъчните доходи, получавани от собствеността или от труда: недостатъчни по отношение на достигането на задоволителен жизнен стандарт. Правото на социално осигуряване  се осъществява, ако даден индивид няма необходимата собственост или не е в състояние  да осигури жизнен стандарт чрез работа поради безработица, напреднала възраст или неспособност.

Държавата е длъжна да осигури основните икономически и социални права, като:

-  Право на адекватно жизнено равнище: държавите определят уязвимите групи и вземат мерки за подобряване на тяхното състояние.  

- Право на задоволяване на основните потребности : този термин означава да бъде осигурено необходимото за поддържане на личността и на нейното семейството в състояние на здраве и благосъстояние, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи. По този повод е въведен терминът границата на бедността, а именно необходимите разходи за закупуване на минималния стандарт от храна и други основни потребности, и останалата сума, варираща в различните държави, която отразява цената на участието във всекидневния живот на обществото”

- Подходяща храна:  да покрива общите хранителни потребности по отношение на количество (енергия) и качество (да доставя всички основни хранителни вещества, включително микроелементи, като витамини, йод) и да е безопасна (да не съдържа отровни или замърсяващи елементи) и с добро хранително качество (например вкус и вид).

- Подходящо жилище или правото на дом, където да се живее в сигурност, мир и достойнство.

- Право на здраве: има две основни измерения: първо, то е право на достъп до здравните услуги; второ, то е правото на социален ред, който включва задължения на държавата да предприеме определени мерки с цел да осигури обществено здраве. Тези мерки ще се вземат така, че да осигурят равна закрила за всички. Мерките за обществено здраве трябва да предпазват доколкото е възможно, от епидемии, ендемии, други болести и трябва да включват хигиенни и санитарни мерки, разпространяване на информация по здравни въпроси, да намалят броя на мъртвородените деца и на детската смъртност въобще и да се борят срещу недохранването. Правото на здраве също така е тясно свързано с условията на живот по принцип, включително определянето и запазването на условия, които могат да осигурят грижа за децата, инвалидите и възрастните хора.

- Право на образование: задължително основно образование. 

Културни права

 

Правата на човека могат да бъдат разглеждани и изследвани на различни нива: политически, обществени, граждански, икономически,  право на труд, на образование, на религиозна свобода и вероизповедание. Най-важните от всички обаче ми се струват въпросите свързани с културните права. Най-важни поради две причини: първо, защото те са тези, на които се отделя най-малко внимание, а са много комплексни и имат нужда от допълнителни изяснявания и класификации, и второ, защото те са най-значимите и служат за основа на реализирането на по-горе споменатите права - граждански, икономически, политически, социални и т.н. Специално внимание е нужно да се обърне и на културните права на малцинствата в отделните държави. Нарушаването на културните права на няколко групи, отказване на правото на различие, на различна културна идентичност - всичко това се е превърнало в много опасна патология, която подхранва агресивен етнонационализъм, ксенофобия, расизъм и антисемитизъм. Следователно културата и зачитането на културните права вече се признават за основен елемент при предотвратяването и при решаването на конфликти с малцинствените групи.   През 1992 г. Общото събрание на ООН приема Декларацията на правата на хората, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства. Декларацията формулира задължението на държавите да защитават оцеляването и идентичността на малцинствата на съответните територии. Сред правата на хората от малцинствата може да се открие и правото да създават своя собствена култура; да изповядват и практикуват собствена религия; да използват собствен език; да участват ефективно в културния, религиозния, социалния, икономическия и обществения живот, както и в процесите на вземане на решения, засягащи малцинствата, към които принадлежат; да създават и контролират собствени сдружения; да създават и поддържат, без никаква дискриминация, свободни и мирни контакти с други членове на тяхната група или други граждани или държави, с които са свързани посредством национални, етнически, религиозни или езикови връзки. През същата година Съветът на Европа приема Европейската Харта за малцинствата, която се основава на  разбирането, че защитата и подпомагането на малцинствата представляват значим принос в изграждането на една Европа, основана на принципите на демокрацията и културното многообразие в рамките на националния суверенитет и териториална цялост. Същото предвижда и Рамковата конвенция на Съвета на Европа от 1994 г.

В края на двадесети век вече има и пълно признаване на значението на културата не само за развитието в неговите икономически измерения, а също и за "човешкото развитие", като социална и културна реализация на индивида. Без упражняването на културните права - правото на образование, правото на участие в културния живот - и без свободата на художествените, научните и интелектуалните дейности и стремежи, човешкото развитие е невъзможно, то се разглеждат като съставна част от зачитането на човешкото достойнство.

Тук, говорейки за културни права, неизбежно трябва да се опитаме да дефинираме що е култура - понятие за което е изключително трудно да дадем определение, което обаче, така или иначе, е свързано с натрупването на човешкия опит за подход и решаване на всеки един проблем, свързан с междуличностното общуване и подобряване качеството на живот. 

Културата е съвкупност от знания, компетенции, умения, практически опит, чувствителност, морал и вкус, които определят нашата нагласа и отношение към разбирането и проявяването на някакъв друг вид право (икономическо, социално или религиозно).

Без правото на образование, без правото на труд и без правото на участие в културния живот, човешкото развитие не би било възможно. Културата не е само познаване на определени творби на изкуството и литературата,  а по-скоро овладяването на един обединен човешки опит, който самият индивид пречупва през собственото си усещане за света и довежда до едно по-високо ниво.

Според Международната харта за правата на човека:

          Всеки има право да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуството, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите постижения.

        Всеки има право на защита на моралните и материални интереси, произтичащи от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение на което той е автор.

   Една стъпка напред в развитието на концепцията за културните права се прави в Международния пакт за икономически, социални и културни права, който Чл. 15 предвижда:

1. Държавите - страни по този пакт, признават правото на всяко лице:

a) да участвува в културния живот;

b) да се ползува от научния прогрес и приложението му;

c) да се ползува от защитата на моралните и материалните интереси, произтичащи от всякакво научно, литературно или художествено произведение, чийто автор е то.

2. Мерките, които държавите - страни по този пакт, ще вземат, за да осигурят пълното осъществяване на това право, трябва да включват и такива, необходими за запазването, развитието и разпространяването на науката и културата.

3. Държавите - страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата, необходима за научноизследователска работа и творческа дейност.

4. Държавите - страни по този пакт, признават ползата, която може да се извлече от насърчаването и развитието на международни контакти и сътрудничество в областта на науката и културата.

В международен план са признати следните културни права:

 

1. Правото на културна самоличност

   Това право гласи, че индивидите от малцинствата имат правото да притежават своя собствена култура. Държавите трябва да зачитат и работят за съхраняването на културната идентичност на всички страни, региони и народи и да се противопоставят на всякаква дискриминация по отношение на културната идентичност на другите. Напротив, дори да подпомагат развитието на културната идентичност чрез всички подходящи средства. Зачитане на културната идентичност означава, че всеки, самостоятелно или съвместно с други лица, може свободно да избира своята културна идентичност в различните й аспекти, като език, религия, наследство и традиции; всеки може да има една или няколко културни идентичности и може свободно да избира дали да се идентифицира с една или повече културни общности. Никой не може да бъде подложен против волята си на насилствена асимилация.

 

2. Правото на участие в културния живот

Под достъп до култура се имат предвид конкретните възможности за свободно придобиване на информация, подготовка, знания и разбиране и за ползване от културните ценности и културната собственост. Тук се включват и правото за свободно изразяване, общуване, участие в творчески дейности с оглед пълното развитие на личността. 

 

3. Правото на образование

   Правото на образование се определя от четири основни елемента:

1.      никому няма да се отказва правото на образование

2.      всеки има право на образование по един или друг начин, това включва и образование за възрастни. Началното образование трябва да е задължително и безплатно. Никой не може да спира дете от начално образование. Държавата се задължава да защитава това право от нарушаване от страна на трети лица.

3.      съществува свободен избор на образование, без намеса от страна на трето лице или държавата.

4.      малцинствата имат право да учат на език по избор, в институции извън официалната система на общественото образование.

 

4. Правото на творчество и на облагодетелстване от защитата на моралните и материалните интереси, произтичащи от научните, литературните и произведенията на изкуството

Международното право задължава правителствата да помагат за създаването и поддържането не само на климат, окуражаващ свободата на артистичната изява, но също и материалните условия, подпомагащи изявата на творческите таланти. 

 

5.  Правото на информация

Съгласно формулировката на това право в инструментите на ООН за определяне на стандартите, всеки има право да търси и получава информация, и да участва в нейното създаване и разпространение, както и да получава корекция на фалшива или изопачена информация. Свободата на информацията с право е смятана за едно от предварителните условия за упражняването на правата на човека и представлява много силно средство за изграждане на увереност. 

 

6. Правото на облагодетелстване от научния прогрес и неговото приложение

Това право се признава от Международната харта за правата на човека и предвижда държавите да използват научните и технологичните знания за подобряването на културното и природното благополучие на гражданите. 

 

7. Правото на културно наследство

   Това право обхваща ползването и защитата против унищожаване и незаконно присвояване на културното наследство – национално и международно (глобално). Най-голямата група инструменти на ЮНЕСКО, засягащи културните права, са онези, посветени на защитата на културната собственост, както в мирно време, така и по време на война. През 1954 г. ЮНЕСКО свика в Хага Междуправителствена Конференция, която прие Конвенцията за защита на културната собственост в случай на въоръжен конфликт. Конвенцията съдържа разпоредби за запазване на движимото и недвижимото имущество от голямо значение за културното наследство на народите, независимо от произхода му или собствеността върху него, и прави зачитането на това имущество задължително. Запазването на това имущество предполага, че държавата в рамките на своята територия ще предприеме всички необходими мерки за защита в мирно време. 

 

8.Правото на международно културно сътрудничество

Това право, гарантирано от ЮНЕСКО, гласи, че културното сътрудничество е право и задължение на всички народи и нации, които трябва да споделят помежду си знанията и уменията си. Целите на международното културно сътрудничество са да се разпространява знанието, да се стимулират талантите, да се обогатяват културите, да се изграждат мирни отношения и приятелство между народите, и да се повиши духовният и материалният стандарт на живота на хората във всички части на света.

 

9. Правото на Академична свобода

Академичната свобода на учените, преподавателите и студентите се състои от следните права:

·         правото да станеш член на академичната общност, на базата на способности и компетентност, без дискриминация от каквото и да било естество;

·         правото на членовете на академичната общност с изследователски функции свободно да определят предмета и методите на изследване;

·         правото на членовете на академичната общност с преподавателски функции изцяло да определя съдържанието и методите на изследване;

·         правото на студентите да учат, да избират тяхната област на образование, да участват в организацията на образователния процес и да получават официално признание на придобитите знания и опит;

·         правото на всички членове на академичната общност да търсят, получават, придобиват и представят информация и идеи от всякакъв вид и под всякаква форма; в случай на ограничения, на членовете на академичната общност, заети с изследователска дейност, трябва предоставят всякакви облекчения и защита;

·         правото на всички членове на академичната общност да си сътрудничат свободно с колегите си от произволна част на света.

Част от разбирането на културните права ни позволява да разберем по-добре проблема за правата на жените и дискриминацията на женския пол. Колкото и парадоксално да звучи, дори някои от страните на т.нар. "Стара Европа", продължават да имат проблеми в елиминирането на проблема, свързан с невидимата дискриминация на жени в отделни области на обществения живот: правосъдна система, политика (напр. в Италия, броят на жените в двете италиански камари е много по-малък в сравнение с броя на жените в българския парламент) и т.н.

Въпросът, свързан с правата на жените и правата на малцинствата е най-чувствителната тема, пред която нашето глобално общество е изправено и трябва да се опита да реши.

ПРАВА НА ДЕТЕТО  

 

 

 Детството е най-чувствителната част от живота на всяко човешко същество. Именно в този период от живота всеки израства, получава образование и се приспособява към самия живот. Личността на индивида се формира по време на детството.Децата представляват около 50% от населението на земята и са най-уязвимата му част. Те на практика са изцяло зависими от възрастните и много често могат да бъдат принуждавани да изпълняват желанията на възрастните и да правят неща, които ще навредят на тяхното развитие.

Ето защо  в съвременния свят държавите са се споразумели за специален общовалиден закон за детето, в който да са посочени и защитени неговите права.

 Тези права са признати за децата от цял свят в международен закон, който се нарича Конвенция  за правата на детето. Тя е приета от Организацията на обединените нации през 1989 г. и до днес е подписана от близо двеста държави, т.е. от почти всички държави в света.

Конвенцията признава, че всяко човешко същество на възраст под 18 години може да бъде наречено дете. Това означава, че всеки такъв индивид има право да се ползва от правата, изброени в Конвенцията. Децата се признават за пълноценни членове на човешкото семейство. Чрез осигуряване на естествена среда за израстване и благосъстояние на детето семейството се приема като основна група, на която трябва да се предоставя  цялата необходима защита и помощ.

Всяко дете има право на живот, което ще рече не само да живее, но и да се развива подходящо като член на обществото.

Всяко дете има право на име и затова трябва да бъде регистрирано незабавно след раждането си.

Детето има право да познава родителите си. Това е проблем, който възниква предимно, когато детето е изоставено от родителите си, когато е родено от извънбрачна връзка, или когато родителите се разведат.

Детето има право да поддържа семейни отношения с двамата родители в случай, че е разделено от единия от двамата.

Детето има право на свобода на изразяване на мнение, както и право на достъп до подходяща информация.

Детето има право на свобода на мисълта, съвестта и религията.

Както възрастните, така и децата имат право на сдружения и мирни събирания, а също и право на защита от намеса в личния им живот.

Съгласно Конвенцията всяко дете има право на образование. Образованието трябва да подготви детето за отговорен живот в едно свободно общество; то трябва да се осъществява в дух на разбирателство, мир, толерантност, равенство на половете, приятелство между всички хора и зачитане на природната среда.

Конвенцията гласи, че основното образование трябва да бъде задължително и безплатно за всички. Обучението в училище трябва да се осъществява по начин, съвместим с детското човешко достойнство, като се изключат физическите наказания.

 За свободното си развитие детето също така има право на отдих, игра и участие в културни и художествени дейности. Съгласно този закон ние имаме право да изискваме от местните власти да осигуряват условия за развитие на способностите на нашите деца в младежките домове и центровете за работа с деца, като участват в различни състави, групи.

 Социалните и икономическите права на децата зависят от благополучието на техните семейства и затова Конвенцията посочва, че родителите носят основната отговорност за отглеждането и развитието на детето. Важно е да знаем, че същевременно Конвенцията посочва, че държавите са задължени да предоставят необходимата помощ на родителите при изпълнението на тяхното задължение по отглеждането на децата и да гарантират развитието на институциите, бюрата и службите за грижи за децата.

Детето има правото да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве.На нито едно дете не може да бъде отказан достъп до ефективно здравно обслужване.В съответствие с този член, държавите трябва да предприемат мерки за намаляване на смъртността при кърмачетата и децата, да се борят срещу болестите и недохранването и да осигурят на майките подходящи грижи преди и след раждане.

Всяко дете има право на жизнен стандарт, съответстващ на потребностите на неговото развитие.

Детето има право да бъде защитено от икономическа експлоатация – децата не трябва да извършват каквато и да е работа, която крие опасност или може да попречи на образованието, да навреди на здравето или на развитието им.

 Детето има право да бъде защитавано чрез закона от всички форми на физическо и умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или от пренебрежително отношение, малтретиране или експлоатация, включително и от сексуални престъпления. Защитата трябва да обхваща взаимоотношенията на детето с родителите, настойниците или други лица, които се грижат за него, например училищните преподаватели.

 Децата с физически или умствени увреждания заслужават специална защита, за да им се даде възможност да водят пълноценен и достоен живот в съответни условия, включително и активно да участват в живота на общността. Държавите трябва да предоставят специална защита на децата с недостатъци и на хората, които се грижат за тях. Помощта трябва да е насочена към най-пълно социално приобщаване и индивидуално развитие на детето.

Децата от етнически, религиозни и езикови малцинства имат право да се ползват от собствената си култура, или да използват собствения си език. Това право може също така да бъде упражнявано в общността с други членове на същата група от населението.

Проблемът с детската престъпност е много остър. Твърде често възрастните покваряват децата и ги въвличат в престъпни дейности. Понякога лошите условия на живот на семействата окуражават детското престъпно поведение, поради което малолетните престъпници трябва да се третират на първо място като жертви в криминалните дела. От друга страна, държавите се изправят пред необходимостта да се борят срещу престъпленията, извършени от деца. Съгласно Конвенцията лишаването от свобода на детето трябва да бъде крайна мярка. Нито едно дете не може произволно или незаконно да бъде лишавано от свобода. Арестът, задържането или вкарването в затвор на дете трябва да бъде за възможно най-кратко време. Всяко дете, лишено от свобода, трябва да има право да поддържа контакти със семейството си, освен при изключителни обстоятелства. Основната цел трябва да бъде подпомагането на процеса по приобщаването на детето в обществото.