Твоят час: Пътешествие в света на сенките

Погребални практики в нашите земи от праисторията до средновековието

Национален антропологичен музей

Погребалните практики през епохите на неолита и халколита са първите, за които има сведения да са извършвани по нашите земи. Такива са в некропола при Дуранкулак,  Добричко, и Варненския некропол. В гробовете са слагали антропоморфни  фигурки. Разглеждайки експозицията на музея ми беше интересно, че жените са били погребвани в различни пози от мъжете, и че тяхната поза е наподобявала  ембрионалната поза на бебето докато е още в утробата на майката (хокерна поза).
Бронзовата епоха (IV-I хил.пр.хр.) се свързва със създаването на първите държавни обединения. През ранната бронзова епоха в нашите земи се появяват надгробните могили, характерни за народите, дошли от северното Причерноморие. Те са носители на т.нар. „ямна култура”. Наименованието идва от специфичния начин на погребване – в яма, където са полагали мъртвия върху постилка от органична материя със свити под тялото крака и изпъната горна част, а отвора на ямата е бил затварян с дървени греди. Върху това гробно съоръжение е издиган  могилен насип, в който в продължение на години са погребвани хора, и така първоначалните ями са се разширявали. През тази епоха се появява практиката на изгаряне на мъртвите (кремация). Лично на мен повече ми допада кремацията, отколкото масовите ями.
През ранната желязна епоха (XI-I в. пр. хр.) гробниците са били изсичани в скалите, така че във всяка да се вмести ложето на покойника. Правени са и гробници, в които са погребвани

владетели или представители на аристокрацията. Тези гробници често са играели роля на хероон – едновременно гробница и храм, в който са практикували религиозни обреди към обожествения покойник. Мисля, че каменните гробници са много интересни като култови сгради, в които са се извършвали тайнствени обреди.
В погребалните практики на християнска България се спазва християнският канон - мъртвите са полагани по гръб с кръстосани на гърдите ръце. Полагани са в дървени ковчези, а те в гробни ями. В каменни саркофази са погребвани аристократи и владетелите, особено от периода на Второто българско царство.
През различните епохи и при различните религии погребалните практики са също различни, но има едно нещо, което не се е променило във времето, и то е, че дори когато са изгаряли мъртвите, пак са заравяли праха им в земята. Явно всички народи по нашите земи са вярвали, че след смъртта починалият се връща отново там, където е създаден – земята.

Дарена Михайлова – ХІ Г

(Снимка: Мария Николова)  

В епохата на неолита (VІІ - V хил.пр.н.е.) погребална практика в нашите земи е полагането на тялото на покойника в поза хокер, наподобяваща положението на ембриона преди раждането. През халколита (каменно-медна епоха, V - ІV хил.пр.н.е.) тази практика се запазва при жените, докато телата на мъжете и момчетата са полагани в гробовете в изпънато положение.

(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)

 През късния халколит се налага идеята за обособяване на некрополи - гробищни места. Погребалните практики се усъвършенстват - гробовете се маркират на повърхността, поставят се каменни ограждения, покрития от камъни и керамични фрагменти и богат погребален инвентар. Инвентарът включва керамични съдове, каменни и медни оръдия на труда, накити. От тази епоха датира Варненският некропол, в който са открити над 3 000 златни предмета.  

(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)  

 В българските земи бронзовата епоха (ІV - І хил.пр.н.е.) се свързва с формирането на тракийския етнос, с появата на племенни обединения и елит, а към края на епохата и с появата на царската интитуция. В ранната бронзова епоха (ІV хил.пр.н.е.) се появяват надгробните могили, характерни за идващите от Северното Причерномирие степни народи - телата са поставяни в гробнични ями. 

(Снимка: Мария Николова) 

 През бронзовата епоха в българските земи се появява и практиката на изгаряне на мъртвите (кремация). Мъртвите са изгаряни встрани, а останките са поставяни в съд-урна. Урните са покривани с друг съд и са поставяни в гробовете с гробни дарове - накити, съдове, сечива, конска амуниция и оръжия.  Парченцето вдясно на урната се нарича рондела - част от черепа на мъртвец, което близките му са счупвали и са носели като религиозен спомен за починалия с апотропейна (заклинателна - "пази от зло") функция.

(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)    

През желязната епоха (ХІ - І в.пр.н.е.) населението в Тракия практикува трупополагане. Най-рано гробниците са изсичани в скалите, като постепенно се преминава към изграждането на мегалитни гробни съоръжения (долмени) с една или повече камери. През V - ІІІ в.пр.н.е. над гробниците започват да натрупват могилен насип. В тези изградени от камък гробници са полагани тракийски царе или представители на аристокрацията. Към ІІ - І в.пр.н.е. започва да се практикува и кремацията. Тогава в насипа на надгробните могили се поставят урни с изгорели човешки останки, съпроводени от личния кон на мъртвеца и пълно снаряжение и въоръжение. 

(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)  

Прабългарите практикуват трупополагане, като традиционна прабългарска ориентация на тялото на погребания е с глава на север. В гробовете задължително поставят инвентар - умъртвен кон, конска сбруя, оръжия, накити, керамични съдове. 

(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)  

За разлика от прабългарите, славяните са кремирали своите мъртви и са погребвали праха им в урни. Не са слагали инвентар в гробните ями.

(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)  

С въвеждането на християнството в българските земи в ср.на ІХ в. настъпва и промяна в погребалната практика в нашите земи. Единственият практикуван погребален обред става трупополагането. Мъртвите са полагани по гръб, с изпънати долни крайници и със свити към областта на гърдите и корема горни. Главата е поставяна винаги в западния край на погребалната яма, така че ориентацията на тялото да е към изток. Практика става използването на дървото за направата на ковчези. Инвентарът се състои само от облекло, лични вещи и накити.

 

 

 

(Снимка: Мария Николова)  

Ичиргу боилът (чъргубилят) Мостич е бил пълководец при царете Симеон I (893 - 927) и Петър I (927 - 970). Този немного едър мъж (бил е висок 165-170 см) е водил войски, и то когато България е с най-широките си граници - империя по площ. Вероятно ги е ръководил в битката при р. Ахелой (917) или под стените на Константинопол. Това е време, изпълнено с бляскави военни победи, каквито несъмнено е печелил Чъргубиля. Подобно на княз Борис I, в зряла възраст става монах. 

(Снимка: Яна Атанасова - 10 В)  

Образът му е възстановен по намерения в гроба му череп от проф. Йордан Йорданов.

По наранената лакетна кост, резултат от раняването в битката при р. Сперхей (996), археолозите разпознават скелета на цар Самуил в църквата "Св. Ахил" на Преспанското езеро.