Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

понеделник, 14 ноември 2016 г.

Твоят час: Пътешествие в подосманското време


Преображенският манастир е архитектурен шедьовър, създаден от Уста Колю Фичето и Захари Зограф. Построен е още през ХІ в., а при управлението на цар Иван Александър, през 1360 г., получава автономия. Любим манастир на съпругата на царя, Сара - Теодора, и техния син Иван Шишман.
Преображенският манастир е архитектурен шедьовър, построен в днешния си вид от Уста Колю Фичето и Захари Зограф. Създаден е още през ХІ в., а при управлението на цар Иван Александър, през 1360 г., получава автономия. Любим манастир на съпругата на царя, Сара-Теодора, и техния син Иван Шишман.     
След падането на България под османска власт манастирът неколкократно е плячкосван, опожаряван и напълно разрушен от турците. Векове след това, през 1825 г., отново е изграден от отец Зотик и с материалната помощ на българите. Манастирската църква е построена от Колю Фичето през 1834 г., а през 1851 г. Захари Зограф завършва стенописите и иконите й. Уникални са монументалните стенописи "Страшния съд" и "Колелото на живота". 













Камбанарията е със седем камбани - една от най-хубавите звънарници, строени от майстор Колю Фичето.
Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството.
Лясковският (Петропавловски) манастир е основан от братята Асен и Петър и в него през 1185 г. е подготвено въстанието за освобождение на България от византийска власт.
През османското владичество манастирът многократно е опожаряван и възстановяван. До обявяването на независима Българска Екзархия през 1870 г. е управляван от гръцки владици, но монасите били българи и преписавали тайно Паисиевата "История славянобългарска".
В манастира са организирани много бунтове. През 1700 г. тук се подготвя въстанието на търновската вдовица Мара начело със сина й  Стоян и Мирчо войвода, т.нар. Марино въстание. Оттук през 1856 г. започва въстанието на Дядо Никола. През 1862 г. хаджи Ставри организира бунт, който не успява и манастирът затваря врати, защото игуменът е заточен в Диарбекир. В него са пребивавали Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Георги Раковски. През 1869 г. пристига Левски и основава в Лясковец революционен комитет. По време на подготовката на Априлското въстание в него намират убежище апостолите на Търновския революционен окръг отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро Петров, Христо Иванов-Големия.
През 1874 г. митрополит Иларион Макариополски организира в манастира първата духовна семинария, сред чиито ученици са бъдещите професори историци Васил Златарски, Петър Ников, Димитър Цухлев, Юрдан Трифонов и др. Нейн управител става епископ Климент - писателят Васил Друмев.

 
През 1878 г. Славянският благотворителен комитет с управител Добри Войников урежда в Лясковския манастир сиропиталище за пострадалите от руско-турската освободителна война деца. Пред манастирската порта се намира гробът на Добри Войников.
Село Арбанаси е основано през ХІV в. от български боляри. В периода на османското владичество е владяно от видни османци, като през ХVІІ в. достига голям икономически разцвет, благодарение на заниманията с джелепство, занаяти и търговия. Заможни българи търгуват в Италия, германските земи, Австро-Унгария, Русия и в границите на Османската империя, разпростиращи се на три континента.
За замогването на българите свидетелстват големите и просторни къщи, както и петте църкви и двата манастира, строени тогава. През 1779 г. в Арбанаси е открито първото гръцко училище в българските земи, в което се изучавали светски науки.
През 1794 г. в Арбанаси за монах е постриган Софроний Врачански и именно тук той пише своята автобиография "Житие и страдание грешнаго Софрония".
През 2000 г. Арбанаси е обявено за историческо селище от национално значение и архитектурен резерват, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.



 
 






Соколският манастир е основан през 1833 г. от архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски.
През 1836 г. в манастира е открито килийно училище, което по-късно, при учителсването на Неофит Бозвели, се превръща в образователен център.
Соколският манастир взема активно участие и в  националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на капитан Дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието си, а по време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов.
По време на руско-турската освободителна война манастирът е превърнат във военна болница.
В средата на просторния манастирски двор, потънал в цветя и зеленина, ден и нощ ромоли уникална белокаменна чешма с осем чучура със соколи, построена през 1865  г. от майстор Колю Фичето.





Църквата е изографисана от поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко.
Манастирът е обявен за паметник на културата.
 Архитектурно - етнографски комплекс "Етъра"



 
 












PS. Снимките са дело на Мария Николова, Яна Атанасова (10 В) и Александра Шахова (11 Г)


Няма коментари:

Публикуване на коментар