Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Твоят час: Войни за национално обединение

Индивидуална музейна работа в Национален военноисторически музей

     След индивидуална работа в Националния военноисторически музей Кристиян Дечев от ХІ Г клас сподели впечатлението си, че във войните, в които е участвала, България винаги е печелила знаменити победи. Победите при Лозенград и Одрин през Балканската война, и тези при Дойран и Добруджа през Първата световна война показват колко е страховита българската армия в битка. Разбира се, тези победи, според него, нямаше да ги има, ако не са били героите, като полковник Борис Дрангов, спечелил битките при Чаталджа, Одрин и Селиолу, в която лично предвожда армията в атака, и за това е награден с орден "За храброст" IV степен.
Още един герой от Лозенградската и Чаталджанската операции, впечатлил ученика, е генерал Стефан Тошев, който се проявява като знаменит военачалник през Балканската война и достига върха на кариерата си през Първата световна война, когато води атаките в Добруджа и печели велики битки. Но за Кристиян най-смелият
герой е генерал Владимир Вазов (брат на Иван Вазов), който става известен през Първата световна война. Той ръководи отбранителните операции при Дойран. През 1918 г. срещу Дойранската позиция, защитавана от Девета плевенска дивизия, която е под командването на Владимир Вазов,
се изправят 4 английски и 2 гръцки дивизии. Силите са 2,5:1- около 30 000 българи срещу 75 000 англичани и гърци. Българската победа е грандиозна! Частите на Антантата отстъпват с над 11 000 убити. Това е първата битка, в която Англия дава толкова много жертви наведнъж в цялата си история. И
когато през 1936 г. в Лондон е организирано честване по случай края на войната, българската делегация, ръководена от генерал Владимир Вазов, при слизането си от влака на перона, е посрещната от английски войници, чийто командир заповядва: "Свалете знамената! Преминава победителят при Дойран!".
 

Друго, което е направило впечатление на Кристиян е, че българската армия и в трите войни е била в пъти по-голяма от армиите на балканските си съседи. В Първата световна война България мобилизира най-голямата армия на глава от населението в света - 800 000 войници. Освен със сухопътни войски, България разполага и с боен флот,  в който влизат един крайцер и шест торпедоносеца, сред който е и небезизвестният "Дръзки", който успял да изкара от строя крайцера
"Хамидие"- гордостта на Османския флот. България по това време разполага с още два балона и 29 самолета, но тези въздушни сили били използвани само за разузнаване. Първата въздушна бомбардировка е извършена над османските позиции край Одрин, който по-късно пада след атаките на българската армия и води до капитулацията
на Османската империя.
Иван-Александър Петков от 10 Б клас уточнява, че Първата световна война е военен конфликт, който е продължил от 1914 до 1918 година. Този конфликт е между Антантата (Франция, Руска империя Великобритания, Белгия, Гърция и много други държави) и Централните сили
(Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Повод за започване на войната е атентатът в Сараево на 28 юни 1914 година, при който сръбският терорист Гаврило Принцип убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд.
Експозицията за Първата световна война в Националният военноисторически музей,
според Александър, е едновременно и интересна, и информативна за хора от всички възрасти. Тя представя причините за  световната война и нейното развитие. Експозицията е пълна с интересни и разнообразни експонати, като военни униформи, оръжия, медали, навигационни уреди, снаряди, средства за комуникация, документи и много други предмети, използвани и носени от войниците през войната. Разнообразието от експонати показва технологичното развитие на всяка една държава, която е участвала във войната. Експозицията, също така, дава много добра представа, как е изглеждал Южният фронт с възстановката на картечно гнездо на българска позиция. Александър споделя, че е бил най-много впечатлен от портретите на Фердинанд I Български и множеството снимки, заснети на фронта, както и тези на владетелите на силите, които са участвали във войната.
Ученикът препоръчва на всеки да посети тази експозиция в музея. 
Александър подчертава, че експозицията за Първата балканска война (1912) е сравнително малка, но дава добра представа за състоянието, в което са се намирали балканските държави след османското владичество. Оръжията и униформите, които са изложени показват колко изостанали са били балканските държави и Османската империя, спрямо държавите от Западна Европа. По стените в музея са поставени картини и снимки от войната, които дават добра представа на посетителя как е изглеждал светът по онова време. Александър силно препоръчва посещаване на тази зала.
Ученикът изясни, че причина за Междусъюзническата война е спорът между членовете на Балканския съюз за
това как да бъдат разпределени завзетите земи след края на Първата балканска война. Този спор се превръща във военен конфликт, който продължава един месец. Конфликтът завършва катастрофално за България и от там се ражда наименованието му Първа национална катастрофа. При Първата национална катастрофа  България губи голяма част от територията си и за кратко държавата става нестабилна. От експозицията може да се види, че Българската армия е била добре въоръжена в сравнение с противниковите, но те са имали числено превъзходство над нас.
Според Никола Цуцумански от ХІ Г клас най-интересни експонати в музея са оръжията, мунициите и военното облекло на войниците – български, и от другите държави. Силно впечатление
са му направили тежките и леките картечници, като шварцловзе, чешка збройовка и МГ. От пистолетите харесал „Макаров”, който по технически данни е изключително удобен за ползване и носене. Никола с интерес се запознал с дейността на лекарите на бойното поле, полевите болници, и ранените във войните. 
 










  Снимките са направени от Никола Цуцумански от ХІ Г клас.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар