Твоят час: Традиционни български занаяти (представителна изява)

Тъкачество и килимарство

Тъкачеството и килимарството се развивали в българските земи още от Античността, но като че ли най-прочути у нас и в чужбина са чипровските килими, чието производство датира от ХVІІ в.. Тъканта на чипровските килими е гладка и плътна, а фигурите от този период били геометрични и оцветени предимно в синьо, зелено, жълто или охра. Този ранен модел бил изграден от комбинирани триъгълни мотиви. Багренето се извършвало само с природни бои. От ХІХ в. се развил декоративният модел, а след Освобождението през 1878 г. – орнаменталният.

Българските килими са двулицеви и се тъкат на вертикален стан. Особени като вид са котленските килими. Те са били изработвани от козина и са били известни под името „чолове”. Декорацията им е била предимно геометрична, но по-късно се втъкавали цветя, животни и човешки фигури.

Звънчарство

Занаятът възникнал благодарение на скотовъдството, развито в планинските райони на България. Чановете или хлопките се закачвали на един или двама водачи от стадото, което помагало на животните да не се изгубят. Различните тоналности на звънците позволявали на стопаните да разпознават стадата си. Чановете намирали приложение и в облеклата на кукерите, защото българите вярвали, че техният звън прогонвал злите духове и предизвиквал плодородие и благополучие през новата година. „Гласът“ на чановете и хлопките и до днес потапя душата на поколения българи в носталгия по многовековните ни традиции.

Куюмджийство

Куюмджиите били златари – изработвали женски накити (гривни, гердани, обеци, пръстени) или позлатявали павти и начелници. Често изработвали църковни творби – обкови на евангелия или икони, кандила, кръстове, потири, дарохранителници и мощехранителници. Колеги на куюмджиите били дюкмеджиите, които изработвали предмети за бита от бронз, калай, олово – дръжки и резета за врати и прозорци, вилици и лъжици, барутници, дръжки за ножове и др.

Кошничарство

Изделията на кошничарите били свързани със сгопанството на българите до ср.на ХХ в. Основни кошничарски изделия били кошовете за брашно, грозде и въглища. Изработвали се също кошници и панери.

Плетачество

Плетачеството било свързано с изработването на дантели, като най-известна била калоферската дантела (совалкова дантела). Към края на ХІХ в. били разпространени арменската, английската, немската, брюкселската и плетената дантела на 5 куки. Калоферската дантела след освобождението се изнасяла в Европа. В Калофер било открито и първото и единствено в България училище за изработка на дантели (1910 г.).

Мутафчийство

Този занаят се занимавал с тъкането на козинява прежда. Тъканите от козина се използвали за чулове, торби, дисаги, постелки. Занаятът се практикувал още от ранните години на османското владичество. 

Бъчварство

Бъчварите произвеждали съдове от извити на огън дъги, основно бъчви и бурета. По селата бъчварите били самоуки майстори, които упражнявали занаята си успоредно със селскостопанската си работа – преди всичко през есента.

Гайтанджийство

Гайтанът бил плетен шнур, с който се украсявали дрехите. През ХVІІ в. масово се произвеждал в подбалканските селища – Казанлък, Калофер, Карлово и Сопот, и се търгувал из цялата Османска империя. Гайтаните обикновено се боядисвали в черно или тъмносиво, а след Освобождението в червено и зелено. Изработвали се на специални чаркове. Гайтанджийството бил един от най-разпространените български занаяти под турско.   

Плъстене на вълна

Плъстите са нетъкани текстилни произведения. Изработването им е било традиционен български занаят, чийто корени били още от Х – ХІ в., но се разгърнало в периода на Българското възраждане. Основна суровина била овчата вълна. Използвало се свойството й да се

сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии. Самото правене на плъстта се наричало ''валяне". 

Вълната била прилагана в естествени цветове – бяло, кафяво, черно или оцветена с естествени багрила. Освен, че са служели като дебела постилка на пода, плъстите са били използвани и за спане - килими и постелки с богата украса в жилищните помещения.

Розоварство

Розопроизводството в България започнало през  XVII век в Казанлъшката котловина с отглеждането на маслодайна роза за производство и износ на розово масло в пределите на Османската империя и Европа. До началото на ХХ век розовото масло и розовата вода се получавали чрез водна дестилация в малки казанчета- гюлапхани.

Бакърджийство

Бакърджийството (медникарството) било познато в нашите земи още от времената на траките. Бакърджиите сами са леели медта на кюлчета, от тях изчуквали листове, от които пък изработвали съдове. Те произвеждали всякакви изделия за бита: синии, подноси, джезвета, павури, котлета, сахани, тасове, черпаци, чаши и др. Изработвали са и украшения с богата украса и изящни форми.

Кожарство

Още прабългарите, когато дошли на Балканите, донесли със себе си изкуството за обработване на кожа. Занаятът останал траен за народа ни и през следващите векове. Грубата обработка се е използвала предимно за кожи на едър добитък - вол, кон. За обувки и цървули се е предпочитала дебелата кожа от свиня, която е издържала най-дълго. Този процес започвал с изсушаването на кожата на одраното животно на сянка, като в някои краища на страната тя се дообработвала с пепел от огнището или със сол. Сухата кожа се остригвала от козината и се остъргвала, след което се шиели кожените изделия.

Дърворезбарство

Дърворезбарите обработвали дървесината чрез изрязване на различни декоративни мотиви и изображения. Дърворезбата се използвала както в църковната архитектура и вътрешно оформление на храмовете - иконостаси, икони, амвони, така и в бита - резбовани тавани, мебели, сандъци, дървени

съдове и др. Декоративни мотиви били различни фигурални композиции, плетеници и арабески. Растителните мотиви включвали розетки, слънчогледи, лозата, дъбовият лист и др. Също така използвали и животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел.