Твоят час: Индивидуална музейна работа в Национален исторически музей

Ангелина Ведерникова, 10 В клас

Зала 3 Българската държава през средновековието (VII-XIVв.)
     Днес бях на уникално място, с неповторима атмосфера – Националния исторически музей. По пътя за музея си мислех, предполагах, гадаех какво ли ми предстои да видя. Стигнах до външните порти (дойдох по-рано отколкото предполагах), взех билетче, прекосих двора тичайки, като „хвърлях” по един поглед на монументите, пръстнати из цялия парк. Най-сетне стигнах до главния вход и помолих музеен сътрудник да ме упъти до зала номер 3. Бутнах тежката врата и ослепях – слънчевите лъчи проникваха в залата през огромни прозорци. Когато очите ми свикнаха със светлината, започнах да разглеждам експонатите един по един. На първата витрина с оръжия имаше надпис „От сега нататък трябва да се отбележи българското царство, 680 г.”. Направи ми впечатление, че има много каменни колони и стели, изписани със знаци и непознати букви, вероятно гръцки. Върху стените има различни пана, разказващи за славната история на българите. Впечатлиха ме изображенията за победите на хан Крум и пратеничеството му до византийския император за сключване на мир.
     Беше ми интересно да разгледам и експозиции на глинени съдове от VІІ в, открити в Плиска и Созопол, бронзови амулети, старобългарски накити от кр.на VІІ – нач.на ІХ век. От периода след покръстването има изложени бронзови християнски кръстове.
     На голямо червено пано, поставено на една от стените в залата, е изписана със златни букви глаголицата, създадена от братята Кирил и Методий, чиито образи са поставени редом до създадената от тях първа славянска азбука. Докато разглеждах сложните завъртулки на глаголицата, вниманието ми беше привлечено от рисувани керамични плочи, създадени по времето на цар Симеон. Плочите са украсени с различни цветя и орнаменти - невероятно красиви. До тях е разположена и доста интересна мозайка, вероятно направена по византийски образец.
     В залата се усеща присъствието на християнския бог и светците, представени от иконите от християнския период на Първата българска държава.
     Втората част на експозицията е посветена на Втората българска държава. Тази част на експозицията ми беше по-интересна. Разгледах различни монети, печати (сред тях и златен Калоянов пръстен-печат), платове със златни и сребърни нишки, керамични съдове, християнски кръстове. Впечатли ме копието на оригинална врата от Рилския манастир, както и царските корони, инкрустирани с различни скъпоценни камъни.
     Прекарах почти два удивителни часа в Националния исторически музей, в зала 3, и с голямо удоволствие бих повторила преживяното.

Яна Атанасова, 10 В клас

Зала 4 Българските земи под османска власт

     Днес, 19. 12. 2016 г. посетих Националния исторически музей. Тази задача ми беше поставена от ръководителя на клуба по история - г-жа Николова. 
     Рано сутринта, подготвена и вдъхновена от задачата да науча повече за българските земи под турска власт, се запътих към музея. Преди да вляза в зала 4, на входа прочетох, че в средата на ХІV век разпокъсаните балкански държави са били подложени на мощното нашествие на дошлите от Азия османски турци. За половин век добре организираните завоеватели завладели земите на средновековна България. През 1396 г. Второто българско царство загубило независимостта си. Особено голямо значение за оцеляването на българите като народ и духовност имала Българската архиепископия в Охрид, когато всички български земи паднали за дълги пет века под властта на мюсюлманската Османска империя, а Търновската патриаршия била ликвидирана. След покръстването на българите от княз Борис (852-889), на 4 март 870 г. българската цъква била издигната в ранг архиепископия, а през 927 г. станала патриаршия. Първи български архиепископ станал Йосиф (Стефан). През 1018 г. император Василий ІІ Българоубиец (976-1025) завладял България и понижил статута на патриаршията отново в ранг на архиепископия със седалище в Охрид. Като отчитал авторитета на църквата и духовенството, той все пак запазил нейната самостоятелност. Охридската архиепископия представлявала българите и под турска власт до ХVІІІ век. Под османска власт било забранено християнските църкви да са по-високи от мюсюлманин, яхнал кон. Затова голяма част от монументалните християнски храмове били превърнати в джамии.
     По време на разходката си в залата бях много впечатлена от дарохранителници от този период, от иконите – единични, двустранни и триптихи, от олтарни двери към иконостаси, от облеклото на християнските духовници, от религиозните книги – триоди, псалтири, минеи, панегерици, часослови. 
     Ислямът не позволявал християните да имат училища, но в малки килии свещениците подготвяли стотици деца и юноши да четат и пишат, главно за църковна служба. Монаси и миряни организирали във Венеция и Влашко печатници и издали първите български печатни книги, например Яков Крайков във Венеция, а монах Макарий отпечатал три български книги във влашкия град Търговище. И това станало още през ХVІ век.

Гергана Москова, 10 В клас

Зала „Етнография” и възрожденско училище

     В етнографската зала на Националния исторически музей са изложени български народни носии от различни части на страната. Облеклото показва връзката с двата основни поминъка на българите – земеделието и скотовъдството. Дрехите са ушивани от бели ленени, конопени, копринени, памучни платна и шаечни (вълнени) платове в бял, черен и кафяв цвят.
     Женските носии се разделят в три групи: двупрестилчена, сукманена и саяна.
     При двупрестилчената носия над ризата се запасват две различни по големина и украса престилки. По ръкавите, пазвата и полите на ризата има разнообразни везбени орнаменти от растителни и геометрични мотиви. Този вид носия е разпространена в Северна България – Дунавската равнина и северните склонове на Стара планина.
     Сукманената носия се състои основно от риза, върху която се облича сукман. Сукманът най-често е изработен от домашнотъкан вълнен плат, с черен или тъмносин цвят.
     Сукманите са без ръкави (Трънско), с къс ръкав (Ихтиманско) и много рядко с дълъг ръкав (Смолянско). Украсени са най-вече върху пазвите, ръкавите и полите. Най-богато украсената част от тази носия е престилката. В някои райони (Трънско, Софийско) тя липсва като елемент от празничното облекло. Сукманеното облекло е разпространено в централните и западните планински области на страната и отчасти в равнините – Троянско, Карнобатско, Сливенско, Старозагорско, Ямболско, Елхово и др.
     Носията саяна е горна дреха, наречена „сая“. Тя е с дължина под коляното, отворена по средата по цялата дължина на предницата. Има къси или дълги ръкави. Украсена е с ивични шарки по ръкавите и пазвата. Изработена е от домашнотъкани памучни или вълени платове. Задължителен елемент от тази носия е престилката, която преобладаващо е червена. Украсена е с растителни и геометрични елементи. Саяна е носия, разпространена в Югозападна България и в крайните райони на Южна България.
     Мъжката носия има два последователни етапа в своето развитие. Първият етап е свързан с оформянето на белодрешно облекло. То било повсеместно. В продължение на няколко века белодрешното облекло било заменено с чернодрешната мъжка носия.
     Мъжката тракийска носия се състои от потури (черни или кафяви), с гайтани, червен или зелен елек, бродирана риза и червен пояс.
     В Националния исторически музей е показано музейно копие на възрожденска класна стая от село Голям извор, Ловешка област. В класната стая са подредени дървени чинове, като първият ред е за най-малките. Те пишат на пясък с перо. На катедрата е поставен глобус, а над нея е иконата на Св. св. Кирил и Методий. До иконата е закачено табло с азбуката и цифрите. Има и табла, подпомагащи обучението по зоология, анатомия, география, ботаника, история.
     Под катедрата се намира и т.н. „затвор“, в който са били изпращани непослушните ученици – наказани да седят на колене.