Твоят час: Руско-турска война (1877 - 1878)

Представителна изява  

Нелина Недялкова, 11 Б клас

Причини и дипломатическа подготовка за руско-турската война

Първата самостоятелна, макар и неуспешна изява на българското национално-освободително движение е Априлското въстание, което е потушено с голяма жестокост.  Още в края на април - началото на май 1876 г. кореспондентът на английския либерален вестник "Дейли нюз"- Макгахан, съобщава фактите за съдбата на българите, които предизвикват съчувствие у демократичната европейска общественост. По инициатива на руското правителство е създадена международна анкетна комисия за обследване на извършените престъпления. Активна роля в нея играят американският дипломат в Цариград Юджийн Скайлър и руският консул в Одрин княз Алексей Церетелев. Към тях се присъединява и Макгахан. Данните, които представят на обществеността допринасят за разгръщане на масово движение за солидарност с българите.
          Широката международна подкрепа в защита на българите изостря до краен предел Източната криза. По същото време във висшите политически кръгове на Турция настъпват сериозни сътресения. През май 1876 г. реформаторите начело с Мидхат паша организират преврат и свалят от престола Абдул Азис,чието име е свързано с погрома над Априлското въстание. Три месеца по-късно и новият султан - Мурад V, също е детрониран. В разгара на тези събития Сърбия и Черна гора обявяват война на Портата, която не се развива добре за тях. Русия изпраща ултиматум до Османската империя за прекратяване на военните действия срещу християните. 
       Същевременно настъпва раздвижване в международните отношения, като е установена връзка между австро-унгарските и руските политически кръгове. На 26.VI.1876 г. е проведена двустранна среща в Райхщад. Русия и Австро-Унгария се договарят да не допуснат създаването на голяма славянска държава на Балканския полуостров. Решено е при евентуална руско-турска война на Балканите, Австро-Унгария да запази неутралитет при условие,че военните действия няма да се разгръщат на широк фронт.

Междувременно, чрез своя посланик в Цариград, Русия започва широка кампания за мирно решаване на българския въпрос. В ход е подготовката на Цариградската посланическа конференция, която трябва да се произнесе по съдбата на България, Босна и Херцеговина и по възстановяването на мира между Турция, от една страна, и Сърбия и Черна гора, от друга. Предварителните заседания на делегатите от Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и Турция започват на 11.ХII.1876 г. Според изработения проект за реформи в Европейска Турция, одобрен от всички пълномощници на силите, България получава административна автономия в естествените си граници, обхващащи Мизия, Тракия и Македония. Те съвпадат в общи линии с териториалния обхват на Българската екзархия, съгласно султанския ферман от 1870 г. По настояване на Австро-Унгарския представител българската автономна област се разделя на две части - Източна, с център Търново и Западна, с център София. Главният управител на всяка от двете области щял да бъде християнин назначаван от султана, но със съгласието на силите - гаранти. Проектира се изработване на правилник за организиране на православието, прокламира се свобода на вероизповеданието и изборни права, религиозна и образователна автономия. Този план, изработен и подписан от представителите на всички велики е връчен на Високата порта на 21.ХII.1876 г. Предложението, обаче, е отхвърлено от Османската империя.

 Свикването на международна конференция намира своя естествен и най-силен поддръжник в лицето на българския народ. Въпреки жертвите и ужаса, мъката и страданието революционният подем в България и вън от нея е голям. Създават се Българско човеколюбиво настоятелство (БЧН), Българско централно благотворително общество (БЦБО),  хиляди българи воюват на страната на Сърбия в сръбско-турската война, българска делегация обикаля Европа и се среща с представители на правителствата на великите държави и с бележити общественици на Европа. 

На 31. 03. 1877 г. е подписан Лондонският протокол. Той е последното дипломатическо усилие на великите сили да бъде заставен Цариград да изпълни волята им чрез проекта за реформи. Отказът на Високата порта и този път да предприеме мерки по препоръка на великите сили - гаранти е вече подтик към война, предизвикателство от страна на Турция, у която се е изградило убеждението, че Русия не ще предприеме военна кампания, за която самата Турция е започнала вече осъществяването на конкретни мерки. Времето между Цариградската конференция и Лондонския протокол (декември 1876 - март-април 1877 г.) е време на дипломатически опити за мирно решаване на проблемите на балканските страни, от една страна, и от друга - време на дипломатически съглашения и уговорки, на дипломатическа подготовка на очертаващата се военна кампания от страна на Русия. За разлика от войните на Русия с Турция от втората половина на XVIII век до първата половина на XIX век , сега пряката й цел - политическа и военна - се нуждае от конкретно обезпечаване чрез предварителни договорености със заинтересованите велики сили и съседните държави. Осъществяването на успешна военна кампания засягало преди всичко интересите на Англия, Австро-Унгария и Германия, които гарантирали на Русия неучастието си във войната при договорката, че ще бъде свикан международен конгрес за решаване на Голямата Източна криза. 

Ванеса Велкова, 11 Б клас

Начало и развой на руско-турската война

На 24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. Във войната се включват Румъния, Сърбия и също така и Черна гора. В състава на въоръжените сили на Русия има и финландска част. Военните действия са водени на два фронта – Кавказки и Дунавски. В Дунавската армия участва и Българското опълчение, нараснало от 6 на 12 дружини с около 10 хил. души със Самарското знаме и под командването на ген. Столетов.
          На 27.06.1877 г. руската армия форсира успешно Дунава при Свищов и се разделя на три отряда – Източен, под командването на княз Александър Александрович, от около 70 хил. души – насочени срещу укрепения четириъгълник Русе, Силистра, Шумен и Варна; Западен отряд от около 35 хил. души, под командването на ген. Криденер, тръгва към Видинската крепост (Баба Вида), и преден отряд с численост 12 хил. души, начело с ген. Гурко – за Търново, Балкана, Пловдив и Одрин. Тук е и Българското опълчение.
              В хода на войната се очертават три етапа: Първият – от форсирането на р. Дунав до края на м. юли 1877 г. Вторият – от боевете при Стара Загора до падането на Плевен. През този период се провеждат най-мащабните операции, които решават изхода на войната. Третият етап е от превземането на Плевен на 11.12.1877 г. до подписване на Одринското примирие – 31.01.1878 г.
          През първия етап забележителни събития са освобождаването на старата столица Търново на 07.07.1877 г., овладяването на Шипченския проход и боевете за Стара Загора. Ключов момент са боевете на връх Шипка, пазен от 6500 души руси и български опълченци. Проявявайки невиждан героизъм и саможертва, на 21, 22 и 23 август 1877 г. защитниците успяват да спрат и отблъснат атаките на 30-хилядната турска армия. В най-критичния момент идва помощ от ген. Радецки.
            На 11.12.1877 г. Осман паша в Плевен капитулира и се предава. На 04. 01. 1878 г. е освободена София, на 15.01.1878 г. – Пловдив., на 20.01.1878 г. – Одрин.
           Турското правителство иска примирие, подписано на 31.01.1878 г. в Одрин. Един месец по-късно, на 03 март 1878 г. е подписан и Санстефанският прелиминарен договор, който фактически слага край на войната. Османската империя приема българско княжество с граници, включващи етническите територии на българската нация. Но Великите сили налагат свикването на международен конгрес. 

Ивана Димитрова, 11 Б клас

Резултати от руско-турската война

Руско-турската война от 1877–1878 г. е едно от най-важните политически и военни събития през втората половина на XIX в. в цяла Югоизточна Европа. Значимостта й се определя от политическите и военните резултати след победата на руската армия във войната. Загубила около две трети от европейските си владения, Османската империя значително отслабва. Утвърдена е независимостта на Румъния, Сърбия и Черна гора, които наред с това получават и териториални придобивки. България е освободена. По силата на Санстефанския договор Османската империя загубва две трети от европейските си владения. За нея последиците са около 130 000 убити бойци и 1500 оръдия, в плен са взети 42 паши, 460 офицери и над 150 знамена. Руската армия загубва (убити и ранени) близо 100 000 души.
          Освободените български земи създават Княжество България, което обхваща площ от близо 160 000 кв.км и с население над 4 500 000 души. Със създаването на Санстефанска България се прави значителна крачка към решаването на българския национален въпрос. Но силна България под влияние на Русия плаши западноевропейските сили, поради което на свикания през юли 1878 г. Берлински конгрес е подписан нов договор. Станалият известен под името Берлински договор разпокъсва България на няколко части – Северна България със Софийска област образува самостоятелно трибутарно Княжество България. Южна България се обособява като самостоятелна провинция под името Източна Румелия, зависима от султана, а земите на Беломорска и Източна Тракия (т.нар. Одринска Тракия) и на Македония се връщат под турско владичество. Северна Добруджа е предадена на Румъния, а Поморавието с Ниш и Пирот – на Сърбия. Затова и българският народ посреща с гняв и възмущение Берлинския договор и повежда решителна борба срещу неговите несправедливи клаузи. 
         Но колкото и несправедлив да е Берлинският договор, чрез него е възкресена българската държава. 

Десислава Милева, 11 Г клас

Българското опълчение през руско-турската война 

Като най-значителна проява на националноосвободителното движение след Априлското въстание си остава формирането на Българското опълчение. Ген.-майор Н. Г. Столетов е натоварен  „да организира няколко български дружини, които биха послужили като ядро на по-нататъшното развитие на Българското опълчение".  До 2 (14) април 1877 г., когато началникът на руския Полеви щаб заповядва на ген.-майор Н. Г. Столетов незабавно да пристъпи към формиране на българска войска, бъдещите опълченци се издържат със средствата на славянските комитети, Българското человеколюбиво настоятелство (БЧН), Българското централно благотворително общество (БЦБО), дарения на българските емигрантски общини и по-заможни българи. Под ръководството на офицери от руската армия (в това число и българи) край Кишинев закипява трескава подготовка. Опълченците получават оръжие и униформено облекло, закупени със средствата на славянските комитети. Първоначално Опълчението, състоящо се от 6 дружини (3 бригади), е наречено Пеши конвой, или Почетен конвой на главнокомандващия, и от 17 (29) април с.г. със специална заповед е назовано Българско опълчение и под това име действа до края на войната. Истинска изненада сред командния състав предизвикват техните успехи при военното обучение. Оказва се, че повечето сред тях са се явявали не един път с оръжие в ръка пред лицето на неприятеля. Бивши участници в четите на Филип Тотю, Панайот Хитов и Христо Ботев, герои от Априлското въстание и Сръбско-турската война, за кратко време те усвояват много от правилата на тогавашната военна наука. И когато на 12 (24) април 1877 г., в деня на обявяването на дългоочакваната от българския народ Руско-турска война, е проведен военен парад, сред дефилиращите руски войски маршируват и напетите дружини на Опълчението. От устата на самия Александър II те чуват онези дълго жадувани слова, които цял един народ очаква столетия наред — война за освобождението на братята отвъд р. Дунав.
         На 6 (18) май 1877 г. пратеници от гр. Самара поднасят на дружините безценен дар — Самарското знаме. На знамето са поставени образите на двамата славянски просветителите св. св. Кирил и Методий и иконата на Богородица, рисувани от петербургския художник Николай Симаков.
         На 22 юни 1877 г. заедно с Предния отряд Българското опълчение пресича р. Дунав при Свищов. Участва в освобождаването на Търново на 25 юни. След преминаването на Стара планина, през юли Опълчението води боеве при Казанлък, Нова и Стара Загора. През август е включено в състава на Шипченския отряд, като в средата на месеца води най- значимите боеве във войната – защитата на Шипченския проход, заедно с Брянския и Орловския руски полкове. След Шипченската епопея участва в боевете на линията Шипка – Шейново под командването на ген. Радецки. 
         След руско-турската война Българското опълчение е трансформирано под името Българска земска войска и участва във формирането на българската армия. 

Александра Гончарова, 11 Б клас

Руско-турската война в изображения (презентация)