Твоят час: 110 години Независима България (22 септември 1908 г.)

Княз Фердинанд

След подписването на Берлинския договор през 1878 г. българската територия била не само разпокъсана, но и задължена да спазва редица ограничения. Княжеството било васално на Високата порта и трябвало да поеме част от дълга на Османската империя към европейските държави, да спазва режима на изгодните за тези държави търговски капитулации за сметка на развитието на своята икономика, както и да няма своя самостоятелна външна политика.

На 16 януари 1908 г. княз Фердинанд назначил правителство на Демократическата партия в състав: Александър Малинов – министър-председател, генерал-майор С. Паприков – министър на външните работи, М. Такев – министър на вътрешните работи, И. Слабашев – министър на финансите, Т. Кръстев – министър на правосъдието и генерал-лейтенант Д. Николаев – военен министър.

Александър Малинов

Демократите поели властта в усложнена външна обстановка. На Балканите било неспокойно заради съперничеството на двата военно-политически блока Централни сили (Германия, Австрия и Италия) и Антантата (Франция, Англия и Русия). На 11 юли 1908 г. в Османската империя избухнала Младотурската революция. За да запази трона си султан, Абдул Хамид II възстановил конституцията от 1876 г. и назначил ново правителство начело с Кямил паша, което ориентирало държавата към Англия. Младотурците били националисти, от които се очаквало ограничаване на правата на чуждите народи в границите на империята и затягане на отношенията с васалните държави. При тези промени в Османската империя, спрямо която България имала статут на трибутарно васално Княжество, правителството смятало, че е рано да се рискува, а да се изчака и да се види развоят на събитията в империята и реакцията на Великите сили. И те не закъснели. Англия се обявила в защита на Младотурския режим, а Франция настояла да не се създават затруднения на империята с оглед закрепване на политическата обстановка. Русия обаче запазила мълчание. През август същата година агента в Париж Д. Станчов се срещнал с руския външен министър, за да разбере отношението на Русия към евентуално провъзгласяване на независимост на България. Той отговорил благосклонно към това желание, но посъветвал да се изчака. Според него не трябвало България първа да нарушава Берлинския договор, а да изчака това да стори Австро-Унгария, която се готвела да анексира Босна и Херцеговина също в нарушение на договора. Междувременно в Цариград станал „инцидентът Гешов”, който влошил отношенията между Княжество България и Турция. Българският дипломатически агент в Истанбул Гешов не бил поканен на дипломатически прием, което било явна обида към българския народ, с която се подчертавал неговият васален статут. Високата порта оправдала този пропуск с решението си на дипломатически приеми да бъдат канени само представители на суверенни държави. Инцидентът внесъл допълнителни усложнения в обстановката на Балканите.

На 5^-ти срещу 6^-ти септември избухнала стачка на служителите по Източните железници. За да предотврати големи загуби, Дирекцията на Източните железници помолила Дирекцията на българските железници да поеме обслужването по линиите на българска територия, докато прекратят стачката. Още на 6^-ти септември цялата мрежа на Източните железници била завзета от българските железопътни власти, а три дни по-късно била окупирана от войски и обявена за българска. Великите сили посрещнали с недоволство железопътната акция на българското правителство. Най-остро реагирали Германия и Австро-Унгария, тъй като Източните железници фактически били тяхна собственост. Англия изразила недоволство от засягането на правата на покровителстваната от нея Османска империя.  При тези обстоятелства Министерският съвет решил да избърза с обявяване на Независимостта, така че откупуването на железниците да стане като естествено следствие.

Манифест
за обявяване на
Независимостта

На 16^-ти септември 1908 г. Министерският съвет решил да обяви Независимостта на 22^-ри септември. На тази дата във Велико Търново, със специален манифест, княз Фердинанд обявял България за независимо царство. Новината се посрещнала с възторг в цялата страна и в много градове били организирани тържествени митинги и шествия.

Българската независимост била нарушение на Берлинския договор и трябвало да получи международно признание. Един ден след търновския акт Австро-Унгария обявила анексия на Босна и Херцеговина, а на следващия ден Гърция провъзгласила присъединяване на автономния о. Крит. Тези събития създали остра криза на Балканите. Реакцията на Великите сили не закъсняла. Русия предложила да се свика международна конференция, на която да се ревизира Берлинският договор. Англия подкрепила идеята за свикване на конференция, за да може да издейства компенсации за Турция. Париж и Рим проявили готовност да се присъединят към тази линия. От Цариград отговорили, че въпросът може да се реши само със съгласието на държавите, подписали Берлинския договор и добавили, че Турция би признала Независимостта на България само ако последната заплати капитализираната сума на годишния данък, който е плащала като васал.

При тези обстоятелства в Истанбул започнали дълги преговори по признаване на българската Независимост. Основното турско искане било България да плати 42 000 000 лева за данъка и 42 000 000 за собствеността и експлоатацията на железниците, а по-късно вдигнала сумата на 125 000 000 лева. Българското правителство отправило нота до Великите сили, в която изтъкнало, че България не може да плати данъка на Княжеството към Турция, защото Великите сили не са изпълнили решението на Берлинския конгрес да определят размер на данъка и той не е плащан. За пример дали Сърбия, Гърция и Румъния, които не са платили нищо при отделянето си от империята. Това постига желания резултат и Русия първа се застъпила за България, след нея и другите Велики сили, за да не се увеличи руското влияние в страната за тяхна сметка.

В началото на 1909 г. освен искането за паричния данък, Турция повдигнала въпроса за териториални отстъпки в района на Мустафа паша (дн. Свиленград). Тя започнала да съсредоточава войска в района. Българското правителство посрещнало това с мобилизацията на 8^-ма Тунджанска дивизия. И така отношенията между двете страни отново претърпели безнадежден обрат.

Шествие във Варна
във връзка с обявяването на
 Независомостта 

На 17^-ти януари 1909 г. Русия излязла с ново решение, съгласувано преди това с Англия и Франция. Тя предложила уреждането на Независимостта чрез финансова комбинация - Русия поемала върху себе си изплащането на исканата от Турция сума, като приспадне тази сума от турския дълг по контрибуциите от Освободителната война (1877 - 1878). Така България нямало да плаща нищо на Турция, а на Русия трябвало да издължи 82 000 000 лв., като сключи формален заем с руската държавна банка. Руското предложение улеснило българо-турските преговори, понеже задоволявало претенциите и на двете страни. То било посрещнато с облекчение в София и веднага било прието. Високата порта също виждала изгодата от предложения вариант, който би могъл да я отърве от тежки плащания към Русия.

На 6^-ти април 1909 г. бил подписан българо-турски протокол за уреждане на Независимостта. На 7^-ми април руското правителство признало Независимостта, а скоро след това то било признато от Англия, Франция, Германия, Австрия, Италия, Сърбия, Черна гора и Румъния.

С провъзгласяването на Независимостта България станал суверенна държава, равна в международен план с останалите европейски държави. 

Автори на текста: Калина Станкова (ляво) и Дарена Михайлова (дясно)