Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

неделя, 28 ноември 2021 г.

Какъв е съвременният демократичен модел? (Отговор на исторически въпрос)

 ЗАДАЧА: 

Напишете отговор на историческия въпрос

Какъв е съвременният демократичен модел? 

За съставянето на текста използвайте следните опорни въпроси

1. Проследете в исторически план изграждането на елементите на демократичното управление – от Античността, през Средновековието и Модерната епоха до Първата световна война. 

2. Опишете елементите на съвременната демокрация.

3. Каква е връзката между демократичния модел на общество и защитата на основните права?

4. Защо наличието на независим от текущото управление съд е необходимост в съвременния демократичен модел?

5. Каква е ролята на опозицията и медиите в демократичната държава?

Какъв е съвременният демократичен модел?

Павел Стоилов (12 Б ) 

Демокрацията се заражда в Древна Елада през епохата на Античността. Тогава гражданите на даден полис са се включвали пряко в управлението, което прави демокрацията пряка. Важно е да се уточни, че с понятието „гражданин“ тогава са означавани свободните мъже, които са навършили 21 години и са имали имущество, и само те имали право да се включват в управлението, или да избират управляващи. След завоеванията на Рим, в цивилизования свят се налага римското право. Според него, всички римски граждани в републиката и империята имат равни права (освен робите) и всеки човек, независимо от произхода си, може да се изкачи в политическата и социалната йерархия на база уменията и качествата, които притежава, като отново е изискван имуществен ценз. През Средновековието античните демократични идеи са забравени. Изключение прави римското право, макар и с някои преработки. Интересът към демокрацията и античните ценности се възражда отново през Ренесанса и Просвещението. Именно през Просвещението Джон Лок, Волтер, Монтескьо и Русо възраждат и развиват идеите за разделението на трите власти, които да се контролират взаимно, Обществения договор между управлявани и управляващи, всеобщото избирателно право и гражданските свободи. Английският парламентаризъм, създаването на държавата САЩ и Великата Френска революция политически възкресяват демокрацията като система, а след революционната вълна през 1848 – 1849 г. започва постепенното въвеждане на всеобщо избирателно право. Така до Първата световна война в страните в Европа – големи и малки (включително и България) демокрацията е приета в управлението като политическа система. Те наследяват гражданското управление и разделението на властите от Древна Елада, върховенството на закона от Рим,  идеята за всеобщо избирателно право и за Обществен договор между избиратели и делегирани да управляват от тях от епохата на Просвещението.

Съвременната демокрация, за разлика от Атинската демокрация, е представителна, тоест гражданите избират хора, които да ги представляват в управлението. Важен елемент на съвременната демокрация е избирателното право, което всеки гражданин, независимо от материални възможности, пол, образование или религиозна принадлежност, притежава. Това право позволява на гражданите да гласуват за партията, която искат да участва в управлението, или за личности (президент, кмет и др.). Друг елемент на съвременната демокрация е върховенството на закона. Основният закон (конституциите) дава важни права и свободи, като свобода на словото, свобода на печата, свобода на вероизповеданията и движението, правото на сдружаване, както и социални права. Той гарантира, че ничии права няма да бъдат потъпкани, а ако това се случи - виновникът ще понесе последствията. Съвременната правова държава гарантира равенство на всички хора пред законите – независимо от политическия и социалния им статут, както и от  половата, религиозната и етно–расовата им принадлежност.  

Когато в едно общество се разпространи и приеме демократичният начин на мислене, се формира демократично общество. Демократичността в такова общество се изразява и в отношенията между хората в него. Това позволява на всеки един човек да изразява критика към управлението и дава право на хората да създават фондации, синдикати, работодателски организации, граждански иницативи и организации, с които да следят за спазването на човешките права и гражданските интереси.

В съвременния демократичен модел е важно съдебната власт да е независима, защото така се гарантира, че всеки, който е нарушил закона ще бъде наказан според вида и тежестта на престъплението, без значение дали е управляващ или обикновен човек. Ако съдебната власт не беше отделена от другите власти, управниците, които са престъпили закона, нямаше да бъдат поставяни под отговорност за извършеното.

Важна роля в демократичните държави имат опозицията и медиите. Опозицията е тази, която се противопоставя на управляващите, ако те не работят в интерес на обществото и злоупотребяват с властта. Също така, опозицията предлага и други програмни идеи за управление, които биха могли да са по-добри. Медиите, от своя страна, осигуряват прозрачност на управлението. Те информират гражданите за свършената работа от правителството и другите държавни органи, и дават трибуна за изразяване на различни гледни точки по отношение на управлението.


Няма коментари:

Публикуване на коментар