Властта прилага насилие
Калоян Пенов (12 В)
Един от хората, които са писали доста за властта е Джордж
Оруел. Самият той се е сблъсквал с ужасите на диктатурата, като доброволец в
Барселона, по време на Испанската гражданска война на страната на левите републиканци.
Оруел е казал: „Властта е власт над хората, над тялото, но най-главното над
разума. Властта над материята, над външната реалност, както бихте я нарекли,
няма значение.” Така че, исторически погледнато, винаги е имало борба за установяване или запазване
на власт, за което е използвано насилие. Това, от своя страна, кара хората да
се бунтуват, което пък отключва нова вълна на насилие от страна на властите. Така
се стига до хиляди, а в някои случаи до милиони жертви.
Още в Древността и Средновековието властта използва насилие,
за да се задържи на власт. Например, дръзналият да критикува владетеля често е бивал
наказван със затвор или смърт (обесване или хвърляне от скала). Католическата църква през Средните векове е наказвала
своите противници, като ги е изгаряла на клада насред площадите. През 1040 г. в
Херцогство Нормандия избухва бунт срещу херцог Уилям І. Неговият отговор бил да
отсече ръцете на всеки, който се бунтувал.
През Новото време властта
използва въоръжени сили, за да държи управлението под свой контрол. През
1773-1775 година в Русия избухнал бунт против Екатерина Велика, известен като
Пугачовско въстание, което имало за цел да сложи край на крепостничеството.
Това въстание било потушено кърваво, а самият лидер-екзекутиран. През XVIII век в Испания имало бунтове против данъците, които
властта смазала с насилие. По-късно, по време на Френската революция (1789-1794), когато деспотичната монархия била заменена с република
и на власт дошли якобинците, те създали тайна полиция, чиято цел била да следи
и арестува противниците на режима. От Якобинския терор загиват около 40 000
души, повечето от които невинни. Репресии и тайна полиция е ползвал и руският цар
Александър ІІІ, т.нар. “Охрана“. Синът му Николай ІІ продължил с репресиите,
като потушил революцията от 1905г., разстрелял мирни протестиращи и препоръчал на
своя премиер Пьотр Столипин да се разправя с противниците си, като ги слага на
бесилото. По същото време в Китай избухнали няколко въстания против династия
Цин, като всички завършвали с кърваво потушаване от страна на императорите.
Едно от тях, Тайпинското въстание завършило с 40 милиона жертви.
В по-ново време, насилието,
прилагано от властта, се извършвало освен от тайни служби, а и чрез концентрационни
лагери. По време на Октомврийската революция, Ленин и болшевиките създали Извънредна
комисия (ЧК), за да опазят властта си, както и да упражнят репресии над
опонентите си. Срещу болшевиките и техния терор въстанали и селяните, като
образували т. нар. зелени армии (народняци) и черните (анархистите). С много насилие и кръв, болшевиките потушили
Тамбовското и Кронщадското въстание и ликвидирали Махновщината. Червеният терор
продължил и по времето на Сталин, като той създал ГУЛАГ и трансформирал ЧК в
НКВД. В Германия, по време на 20-те години избухнали много въстания и бунтове с
искане за по-добър живот (Капския пуч, Хамбургското въстание и Биреният пуч). В България, по същото време, се случва т.нар. държавен
бял терор, където много леви интелектуалци и мирни жители намират своята смърт.
При управлението на националсоциалистите в Германия концентрационните лагери
достигат кулминацията на своето развитие като места за масови убийства. В
Китай, по времето на Мао Дзъдун (1949-1976), чрез тайна полиция, армия и репресии, смъртта си
намират между 15 и 78 милиона души. В Камбоджа, по време на червените кхмери (1975-1979), властта решава да “изчисти“ обществото от
интелектуалците, причинявайки смъртта на 1 милион невинни хора, чрез брутален
терор.
Днес повечето страни са
демократични и правата на човека са зачитани. В някой държави властта все още
прилага насилие, особено когато има протести и демонстрации, като се използват органите на реда.
В исторически план, властта е
прилагала всякакви форми на насилие, за запазване и/или установяване на власт,
както и за арестуване и измъчване на критиците си. В почти всички случаи това се случва в тоталитарните
и авторитарните, в недемократичните режими. Днес хората са по свободни,
отколкото някога и властта днес е достъпна и за по-широките обществени слоеве.
Властта прилага насилие
Лазарина Касова (12 Г)
Смятам, че насилието е най-лесният
начин, с помощта на който един управляващ подчинява народа си. Насилието е
завесата, зад която се крият страхът, болните амбиции и желанието за надмощие
над останалите. Затова вярвам, че за да е добър и обичан управляващият, трябва да има подкрепата на народа си,
спечелена не чрез страх, а чрез доверие.
Ако човешката история се разгледа от
самото й начало, се забелязват повтарящи се модели на управлние през всички
епохи. От Древността, насилието е предпочитана и поощрявана техника на
управление. Пример за това е римският император Комод, който поставя на
пиадестал гладиаторските битки като лично участва в тях, убивайки невинни и
бепомощни. Насилствената му власт слага край на един „Златен век” и вкарва
имперята във време на страх, упадък и безредици.
Друг пример за насилие над слабите и
немощните е постигнато не от един владетел, а от цяла институция – Църквата.
Макар и непряко да прилага потисничество, което е разновидност на насилието, тя
го прави като лишава хората от образование, личен избор и свобода на личността.
Насилието се откроява най-ясно,
когато имаме поробен народ и поробител, какъвто е случаят с българите по време
на Османското робство. Насилиени да приемат чужди власт и религия, бълагарите
са потъпквани, дискриминирани и огнетявани.
Поредно доказателство за форма на
насилие са събитията през 1968г. в
Чехословакия. Искащи да променят настоящето си положение и борещи се за
независимост, усилията на чехословашкият народ са смазани, а самият народ –
повторно насилен.
С оглед на всички изложени
доказателсва и събитията, както и действията, предприети от властимащите и
институциите, заключавам, че прилагането на насилие не води до нищо друго освен
до повече насилие, безредци и масово недовлоство. Потисниците никога не остават
дълго на власт, защото поробеният се стреми към свобода и незавсисимост,
каквито следват след всяко от гореспоменатите примери.
Може би всички крути мерки са били до
известна степен ползени, но, от друга страна, са довели до масово избиване на
народи, от което следва само недоволства и бунтове, водещи до коренна смяна на
настоящето. Затова смятам, че насилието не е и никога няма да бъде начинът за
постигане и задържане на властта.
Властта прилага насилие
Константин
Тончев (12 Б)
Властта
и насилието са взаимно свързани. Властта често се завоюва с насилие и насилието
помага за дълготрайното ѝ запазване. Например, Сталин се е отървал постепенно
от най-приближените си съратници, за да получи възможно най-много власт, а
после заличавал тези, пораждащи и най-малко съмнение у него. Властта е може би
едно от най-опияняващите неща и точно за това е масов стремеж, както и почти всеобщо желание. Малцина обаче разполагат с
качествата да достигнат до нея, да я овладеят и да я запазят, и затова
използват насилие. Чрез насилие могат да се постигнат промени в държавното
управление и църквата.
Насилието
обаче не винаги се използва за злонамерени или егоистични цели. Пример за това
е потушаването на бунта на боилите, дело на княз Борис I. В създалата се тогава ситуация,
насилието е използвано за нужна на държавата цел, а именно запазването на
живота и авторитета на княза, както и стабилността и развитието на България.
Джон
Лок твърди, че властта произхожда и принадлежи на народа и Френската революция
донякъде го доказва. Период от историята, белязан с промени в държавното
управление, за които промени неизбежно се използва насилие. Целта е премахването
на абсолютната монархия и негова първа жертва е крал Луи XVI, чиято глава пада
благодарение на тогава модерната гилотина. Впоследствие така желаната власт се
поема от Комитета за обществено спасение на якобинците. Налагайки строги
икономически мерки, придружени с терор и насилие, якобинското управление
гилотинира 40 000 души за няколко месеца. Това събитие отключва гнева на
народа, стига се до Термидорианския преврат и насилствено сваляне на якобинците,
като е гилотиниран гилотиниращият дотогава други хора диктатор Робеспиер.
Съществуват
много примери за хора, опиянени от властта, използвали насилието за егоистични
и лични цели. Ненаситността им често води до една и съща съдба – тяхното
самоунищожение. Адолф Хитлер е може би един от най-красноречивите примери за такава
личност. Желанието му за световно господство го кара да прибегне до крайни и
недостойни методи, използвайки предимно насилие и терор. Той постига обединение
на германската нация с радикален антисемитизъм, който е фокусиран върху физическото
унищожаване на евреите, и расизъм, който промотира върховенство на арийската
раса.
Властта и насилието не могат да
съществуват поотделно и винаги ще присъстват в антуража на управляващите, под
най-различни форми. Истината е, че трябва да се намери баланс между тях и да се
ползват по възможно най-разумния и добре обмислен начин. Двете неща в
комбинация могат да бъдат разрушителни и често водят до тежки последствия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар