Твоят час: 110 години Независима България (22 септември 1908 г.)

Княз Фердинанд

След подписването на Берлинския договор през 1878 г. българската територия била не само разпокъсана, но и задължена да спазва редица ограничения. Княжеството било васално на Високата порта и трябвало да поеме част от дълга на Османската империя към европейските държави, да спазва режима на изгодните за тези държави търговски капитулации за сметка на развитието на своята икономика, както и да няма своя самостоятелна външна политика.

На 16 януари 1908 г. княз Фердинанд назначил правителство на Демократическата партия в състав: Александър Малинов – министър-председател, генерал-майор С. Паприков – министър на външните работи, М. Такев – министър на вътрешните работи, И. Слабашев – министър на финансите, Т. Кръстев – министър на правосъдието и генерал-лейтенант Д. Николаев – военен министър.

Александър Малинов

Демократите поели властта в усложнена външна обстановка. На Балканите било неспокойно заради съперничеството на двата военно-политически блока Централни сили (Германия, Австрия и Италия) и Антантата (Франция, Англия и Русия). На 11 юли 1908 г. в Османската империя избухнала Младотурската революция. За да запази трона си султан, Абдул Хамид II възстановил конституцията от 1876 г. и назначил ново правителство начело с Кямил паша, което ориентирало държавата към Англия. Младотурците били националисти, от които се очаквало ограничаване на правата на чуждите народи в границите на империята и затягане на отношенията с васалните държави. При тези промени в Османската империя, спрямо която България имала статут на трибутарно васално Княжество, правителството смятало, че е рано да се рискува, а да се изчака и да се види развоят на събитията в империята и реакцията на Великите сили. И те не закъснели. Англия се обявила в защита на Младотурския режим, а Франция настояла да не се създават затруднения на империята с оглед закрепване на политическата обстановка. Русия обаче запазила мълчание. През август същата година агента в Париж Д. Станчов се срещнал с руския външен министър, за да разбере отношението на Русия към евентуално провъзгласяване на независимост на България. Той отговорил благосклонно към това желание, но посъветвал да се изчака. Според него не трябвало България първа да нарушава Берлинския договор, а да изчака това да стори Австро-Унгария, която се готвела да анексира Босна и Херцеговина също в нарушение на договора. Междувременно в Цариград станал „инцидентът Гешов”, който влошил отношенията между Княжество България и Турция. Българският дипломатически агент в Истанбул Гешов не бил поканен на дипломатически прием, което било явна обида към българския народ, с която се подчертавал неговият васален статут. Високата порта оправдала този пропуск с решението си на дипломатически приеми да бъдат канени само представители на суверенни държави. Инцидентът внесъл допълнителни усложнения в обстановката на Балканите.

На 5^-ти срещу 6^-ти септември избухнала стачка на служителите по Източните железници. За да предотврати големи загуби, Дирекцията на Източните железници помолила Дирекцията на българските железници да поеме обслужването по линиите на българска територия, докато прекратят стачката. Още на 6^-ти септември цялата мрежа на Източните железници била завзета от българските железопътни власти, а три дни по-късно била окупирана от войски и обявена за българска. Великите сили посрещнали с недоволство железопътната акция на българското правителство. Най-остро реагирали Германия и Австро-Унгария, тъй като Източните железници фактически били тяхна собственост. Англия изразила недоволство от засягането на правата на покровителстваната от нея Османска империя.  При тези обстоятелства Министерският съвет решил да избърза с обявяване на Независимостта, така че откупуването на железниците да стане като естествено следствие.

Манифест
за обявяване на
Независимостта

На 16^-ти септември 1908 г. Министерският съвет решил да обяви Независимостта на 22^-ри септември. На тази дата във Велико Търново, със специален манифест, княз Фердинанд обявял България за независимо царство. Новината се посрещнала с възторг в цялата страна и в много градове били организирани тържествени митинги и шествия.

Българската независимост била нарушение на Берлинския договор и трябвало да получи международно признание. Един ден след търновския акт Австро-Унгария обявила анексия на Босна и Херцеговина, а на следващия ден Гърция провъзгласила присъединяване на автономния о. Крит. Тези събития създали остра криза на Балканите. Реакцията на Великите сили не закъсняла. Русия предложила да се свика международна конференция, на която да се ревизира Берлинският договор. Англия подкрепила идеята за свикване на конференция, за да може да издейства компенсации за Турция. Париж и Рим проявили готовност да се присъединят към тази линия. От Цариград отговорили, че въпросът може да се реши само със съгласието на държавите, подписали Берлинския договор и добавили, че Турция би признала Независимостта на България само ако последната заплати капитализираната сума на годишния данък, който е плащала като васал.

При тези обстоятелства в Истанбул започнали дълги преговори по признаване на българската Независимост. Основното турско искане било България да плати 42 000 000 лева за данъка и 42 000 000 за собствеността и експлоатацията на железниците, а по-късно вдигнала сумата на 125 000 000 лева. Българското правителство отправило нота до Великите сили, в която изтъкнало, че България не може да плати данъка на Княжеството към Турция, защото Великите сили не са изпълнили решението на Берлинския конгрес да определят размер на данъка и той не е плащан. За пример дали Сърбия, Гърция и Румъния, които не са платили нищо при отделянето си от империята. Това постига желания резултат и Русия първа се застъпила за България, след нея и другите Велики сили, за да не се увеличи руското влияние в страната за тяхна сметка.

В началото на 1909 г. освен искането за паричния данък, Турция повдигнала въпроса за териториални отстъпки в района на Мустафа паша (дн. Свиленград). Тя започнала да съсредоточава войска в района. Българското правителство посрещнало това с мобилизацията на 8^-ма Тунджанска дивизия. И така отношенията между двете страни отново претърпели безнадежден обрат.

Шествие във Варна
във връзка с обявяването на
 Независомостта 

На 17^-ти януари 1909 г. Русия излязла с ново решение, съгласувано преди това с Англия и Франция. Тя предложила уреждането на Независимостта чрез финансова комбинация - Русия поемала върху себе си изплащането на исканата от Турция сума, като приспадне тази сума от турския дълг по контрибуциите от Освободителната война (1877 - 1878). Така България нямало да плаща нищо на Турция, а на Русия трябвало да издължи 82 000 000 лв., като сключи формален заем с руската държавна банка. Руското предложение улеснило българо-турските преговори, понеже задоволявало претенциите и на двете страни. То било посрещнато с облекчение в София и веднага било прието. Високата порта също виждала изгодата от предложения вариант, който би могъл да я отърве от тежки плащания към Русия.

На 6^-ти април 1909 г. бил подписан българо-турски протокол за уреждане на Независимостта. На 7^-ми април руското правителство признало Независимостта, а скоро след това то било признато от Англия, Франция, Германия, Австрия, Италия, Сърбия, Черна гора и Румъния.

С провъзгласяването на Независимостта България станал суверенна държава, равна в международен план с останалите европейски държави. 

Автори на текста: Калина Станкова (ляво) и Дарена Михайлова (дясно)

Твоят час: Музей на социалистическото изкуство

Посещението на Музея на социалистическото изкуство остави в паметта ми няколко неща:

1. Огромни каменни статуи на Ленин и български политически и партийни лица от периода на социализма, както и по-малки скулпутрни групи на работници и работнички.

2. Филмчето с манифестациите и строителството, извършено доброволно и безвъзмезно от българските бригадири.

3. Картините в галерията към музея - на партизани, леви поети, трудещи се ...

Мисля, че музеят доста добре представя духа на онова време - социалистическото.

Мина Колева

Фотограф: Яна Атанасова от 11 В клас

Твоят час: Новите стари книги

Оказа се, че Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" крие неподозирани тайни. Както и че има цели осем, а не два етажа. На един от "таванските" етажи се намира реставрационният център, в който работят специалистите, без чийто труд вековната историческа памет нямаше да я има. Мухалът, инсектите и мишоците щяха да я усвоят по своя си начин. С дарения обаче, Националната библиотека успява да закупи камера аноксия, в която документите и книгите най-напред се обезпаразитяват и след това, ако е необходимо, отиват при реставраторите.   

Реставрирането на старите документи и книги се извършва машинно и ръчно. Използва се фина японска хартия, като при водното машинно реставриране в употреба влиза хартиена каша. При отцеждането от водата кашата запълва плътно повредените полета и дупки по документите и книгите. 

Ръчното реставриране е доста трудоемко. Специалистите режат от японската хартия парченца с размерите на повредата - от малките дупчици до големите дупки, и ги залепват на повредените места със специално лепило. С множество малки инструменти заглаждат и доработват реставрирания книжен носител. 

  

В реставрационния център използват специална машина за ламиниране, за да бъде запазен периодичният печат. Материалът за ламиниране също е специален - не позволява на хартията на вестника да се разпадне, както се случва след около 30 години с ламинираните по обикновения начин документи.  

  

Едно е сигурно - с развитието на модерните технологии книгите определено няма да изчезната. По-скоро технологиите ще ги запазят. 

Автор на текста е Кристиян Дечев от 12 Г.

Автор на снимките - Десислава Милева от 12 Г.

Твоят час: Нашият плакат (първа фаза на проекта)

Твоят час: Традиционни български занаяти (представителна изява)

Тъкачество и килимарство

Тъкачеството и килимарството се развивали в българските земи още от Античността, но като че ли най-прочути у нас и в чужбина са чипровските килими, чието производство датира от ХVІІ в.. Тъканта на чипровските килими е гладка и плътна, а фигурите от този период били геометрични и оцветени предимно в синьо, зелено, жълто или охра. Този ранен модел бил изграден от комбинирани триъгълни мотиви. Багренето се извършвало само с природни бои. От ХІХ в. се развил декоративният модел, а след Освобождението през 1878 г. – орнаменталният.

Българските килими са двулицеви и се тъкат на вертикален стан. Особени като вид са котленските килими. Те са били изработвани от козина и са били известни под името „чолове”. Декорацията им е била предимно геометрична, но по-късно се втъкавали цветя, животни и човешки фигури.

Звънчарство

Занаятът възникнал благодарение на скотовъдството, развито в планинските райони на България. Чановете или хлопките се закачвали на един или двама водачи от стадото, което помагало на животните да не се изгубят. Различните тоналности на звънците позволявали на стопаните да разпознават стадата си. Чановете намирали приложение и в облеклата на кукерите, защото българите вярвали, че техният звън прогонвал злите духове и предизвиквал плодородие и благополучие през новата година. „Гласът“ на чановете и хлопките и до днес потапя душата на поколения българи в носталгия по многовековните ни традиции.

Куюмджийство

Куюмджиите били златари – изработвали женски накити (гривни, гердани, обеци, пръстени) или позлатявали павти и начелници. Често изработвали църковни творби – обкови на евангелия или икони, кандила, кръстове, потири, дарохранителници и мощехранителници. Колеги на куюмджиите били дюкмеджиите, които изработвали предмети за бита от бронз, калай, олово – дръжки и резета за врати и прозорци, вилици и лъжици, барутници, дръжки за ножове и др.

Кошничарство

Изделията на кошничарите били свързани със сгопанството на българите до ср.на ХХ в. Основни кошничарски изделия били кошовете за брашно, грозде и въглища. Изработвали се също кошници и панери.

Плетачество

Плетачеството било свързано с изработването на дантели, като най-известна била калоферската дантела (совалкова дантела). Към края на ХІХ в. били разпространени арменската, английската, немската, брюкселската и плетената дантела на 5 куки. Калоферската дантела след освобождението се изнасяла в Европа. В Калофер било открито и първото и единствено в България училище за изработка на дантели (1910 г.).

Мутафчийство

Този занаят се занимавал с тъкането на козинява прежда. Тъканите от козина се използвали за чулове, торби, дисаги, постелки. Занаятът се практикувал още от ранните години на османското владичество. 

Бъчварство

Бъчварите произвеждали съдове от извити на огън дъги, основно бъчви и бурета. По селата бъчварите били самоуки майстори, които упражнявали занаята си успоредно със селскостопанската си работа – преди всичко през есента.

Гайтанджийство

Гайтанът бил плетен шнур, с който се украсявали дрехите. През ХVІІ в. масово се произвеждал в подбалканските селища – Казанлък, Калофер, Карлово и Сопот, и се търгувал из цялата Османска империя. Гайтаните обикновено се боядисвали в черно или тъмносиво, а след Освобождението в червено и зелено. Изработвали се на специални чаркове. Гайтанджийството бил един от най-разпространените български занаяти под турско.   

Плъстене на вълна

Плъстите са нетъкани текстилни произведения. Изработването им е било традиционен български занаят, чийто корени били още от Х – ХІ в., но се разгърнало в периода на Българското възраждане. Основна суровина била овчата вълна. Използвало се свойството й да се

сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии. Самото правене на плъстта се наричало ''валяне". 

Вълната била прилагана в естествени цветове – бяло, кафяво, черно или оцветена с естествени багрила. Освен, че са служели като дебела постилка на пода, плъстите са били използвани и за спане - килими и постелки с богата украса в жилищните помещения.

Розоварство

Розопроизводството в България започнало през  XVII век в Казанлъшката котловина с отглеждането на маслодайна роза за производство и износ на розово масло в пределите на Османската империя и Европа. До началото на ХХ век розовото масло и розовата вода се получавали чрез водна дестилация в малки казанчета- гюлапхани.

Бакърджийство

Бакърджийството (медникарството) било познато в нашите земи още от времената на траките. Бакърджиите сами са леели медта на кюлчета, от тях изчуквали листове, от които пък изработвали съдове. Те произвеждали всякакви изделия за бита: синии, подноси, джезвета, павури, котлета, сахани, тасове, черпаци, чаши и др. Изработвали са и украшения с богата украса и изящни форми.

Кожарство

Още прабългарите, когато дошли на Балканите, донесли със себе си изкуството за обработване на кожа. Занаятът останал траен за народа ни и през следващите векове. Грубата обработка се е използвала предимно за кожи на едър добитък - вол, кон. За обувки и цървули се е предпочитала дебелата кожа от свиня, която е издържала най-дълго. Този процес започвал с изсушаването на кожата на одраното животно на сянка, като в някои краища на страната тя се дообработвала с пепел от огнището или със сол. Сухата кожа се остригвала от козината и се остъргвала, след което се шиели кожените изделия.

Дърворезбарство

Дърворезбарите обработвали дървесината чрез изрязване на различни декоративни мотиви и изображения. Дърворезбата се използвала както в църковната архитектура и вътрешно оформление на храмовете - иконостаси, икони, амвони, така и в бита - резбовани тавани, мебели, сандъци, дървени

съдове и др. Декоративни мотиви били различни фигурални композиции, плетеници и арабески. Растителните мотиви включвали розетки, слънчогледи, лозата, дъбовият лист и др. Също така използвали и животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел.