Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

петък, 2 декември 2011 г.

Ужасите на войната

През месец май 2007 година в 138-о беше поставена фотоизложба на тема "Ужасите на войната" с автор Виктор Рангелов от 11б клас. Изложбата проследи международните отношения между двете световни войни, действащите политици в този отрязък от време, причините, проявите и резултатите от най-мащабния военен конфликт в историята на човечеството, започнал през 1939 година. Поколенията от войната израстват и живеят в тежки социално-икономически условия, които оставят не избледняващ белег в тяхната памет. В продължение на половин век именно тя се явява един от компонентите, възпиращ избухването на нов световен военен конфликт. Тези поколения обаче, по силата на биологичните закони, напускат нашия свят. Втората световна война окончателно става история. А историята трябва да се познава, за да не се повтаря.
Изграждането на репресивен апарат е характерно за недемократичните политически системи. След Първата световна война в държавите с тоталитарно управление са създадени трудови концентрационни лагери, където са въдворявани не само криминални престъпници, а и лица с политически и обществени възгледи, неприемащи налаганата с насилие идеология на управляващите партии. Отличителни белези на германския националсоциализъм са расизмът и антисемитизмът, съдържателно формулирани от Хитлер в книгата му "Моята борба"(1923-1924). Основният смисъл на двете понятия е, че арийската (германската) раса превъзхожда останалите, като хората с друг етнически произход и расова принадлежност са смятани за получовеци, които трябва да обслужват с труда си арийците. На тази основа в създаваните от германците концлагери са въдворявани преди всичко лица с еврейски или друг народностен произход. Първият германски концентрационен лагер е открит през 1933 година в гр. Дахау. До края на войната на територията на Германия, Австрия, Чехия, Словакия и Полша съществуват 29 концлагера. 
От началото на 1942 година започва да се изпълнява разработеният от Химлер, райхкомисар за заздравяване на германската раса, план за "окончателното решаване на еврейския проблем". Разстрелването в концентрационните лагери е бавно и мръсно. Затова започва да се използва газ Циклон-Б, употребяван преди това за борба със земеделските вредители. Първите масови обгазявания започват в лагера Белжец на 17 март 1942 година, който има капацитет за убиване на 15 000 души на ден. Екзекуциите продължават в Собибар (20 000 на ден), Треблинка и Майданек (25 000 на ден), и Аушвиц (Освиенцим), който Химлер нарича "най-голямато учреждение за унищожаване на хора през всички времена". Жертвите са изпращани най-напред в газови камери, за които им казват, че са бани, и отначало не забелязват газа, който излиза от перфорираните метални колони. След 25 минути вече няма живи. Труповете са откарвани с вагонетки до пещите, после до мелници, които смилат остатъците от човешките тела на фина пепел, след което камиони изсипват пепелта в близки реки.
От 1943 година Химлер си поставя за цел да превърне лагерите в " индустриални предприятия", които по време на войната да осигуряват военното снабдяване на Германия, а след нея да спомогнат за построяването на инфраструктурата на завоюваните територии. Според неговия план това щяло да отнеме 20 години и изисквало 14 450 000 работници-роби, отчитайки годишна смъртност от 10 процента. Аушвиц заема особено позорно място в тази история на ужасите не само поради най-големите си размери, а и защото е проектиран за тази цел. Аушвиц става център за производство на синтетичен каучук и синтетично гориво. Когато пристигат влаковете с жертвите, хората са разделяни на здрави, които се определят за работници, и слаби, болни, жени и деца, които отиват право в "завода за изтребване" в лагера Биркенау, т.е. в газовите камери и пещите. Лагерниците започават работа всеки ден в три часа сутринта. Няма прекъсвания за почивка. Всеки ден бият с камшик и няколко пъти в седмицата бесят. На обед дават супа от картофи и цвекло, а вечер-парче хляб. Всяка сутрин офицерът, който разпределя работата, отделя болните за газовите камери. Новодошлият компенсира недостига на храна от собственото си тегло до три месеца, и след като изгори телесната си маса, умира от изтощение.
До края на Втората световна война в лагерите на смъртта умират над 6 000 000 евреи.
Втората световна война започва на 1 септември 1939 година с германското нападение над Полша. На 3 септември Франция и Великобритания обявяват война на Германия. В периода 1939-1940 година активни военни действия на европейска територия между двете воюващи страни не се водят, поради което този период е наречен "Странната война". От липсата на този етап на адекватна военна подготовка на съюзниците, както и от тежките спомени от Първата световна в демократичните държави, се възползва Хитлер, който през 1940 година подчинява Дания, Норвегия, Холандия, Белгия, Люксембург, Франция, а от втората половина на същата година налага блокада на Великобритания и предприема мащабни бомбардировки над острова. Населението на Стара Англия се обединява около премиера Уинстън Чърчил за ефективна борба срещу агресора. На 22 юни 1941 година Германия нарушава Пакта Рибентроп-Молотов за ненападение и подялба на Полша и немски дивизии навлизат на съветска територия. Ленинград (Петербург) е обсаден. Обсадата продължава 900 дни, като над 1 000 000 души умират от глад. Германският блицкриг в СССР е спрян през ноември 1941 година с битката при Москва. Осем месеца продължава битката за Севастопол, като през лятото на 1942 година Кримският полуостров е овладян от немските войски.
През 1936 година Германия и Япония подписват Антикоминтерновски пакт насочен срещу Съветския съюз, към който през септември 1940 година се присъединява Италия. Така се създава Оста Рим-Берлин-Токио (Тристранен пакт). През август-септември 1941 година на базата на подписаната от Великобритания, САЩ и СССР Атлантическа харта се формира Антихитлерската коалиция.
Още с окупирането на Манджурия (Северен Китай) през 1931 година Япония се очертава като агресор в Далечния Изток. През 1941 година тя вече е окупирала цял Китай, Индонезия, значителни територии на Индокитай. На 7 декември 1941 година японски самолети бомбандират американската военноморска база "Пърл Харбър" на Хавайските острови. САЩ и Великобритания обявяват война на Япония. Войната придобива световен характер.
През есента на 1942 година започват знаменитите сражения при Сталинград. Командващият германските войски фелдмаршал фон Паулус е пленен с 90 000 германски войници. От януари 1943 година започва обрат във войната в полза на Антихитлеристката коалиция, а след боевете през юли 1943 година при Курск изходът от нея вече е предопределен. На 2 май 1945 година съветската армия освобождава Берлин, а на 9 май същата година Германия декларира безусловната си капитулация. Общият брой на загиналите във Втората световна война е 55 милиона души. Ранените са 90 милиона, от които 35 милиона души остават инвалиди. Европа е в руини.
В началото на Втората световна война България е поставена пред избор. Унижението от Първата световна оправдано поражда у българите стремеж към реваншизъм и решаване на националния въпрос. Връщането с подкрепата на Хитлер на Южна Добруджа през 1940 година, обещанията за евентуално присъединяване на Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия след края на войната, както и заплахата от германска окупация при отказ за присъединяване към Оста, се оказват решаващи за избора на България. Още повече, че до лятото на 1941 година Германия и СССР са съюзници, а Хитлер триумфира в Западна Европа. На 1 март 1941 във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва включването на страната в Тристранния пакт с условието български войски да не участват активно във военните действия на фронтовете. След обрата във войната през 1943 година Берлин оказва натиск върху България да се включи активно във войната. Германският натиск и осъзнаването за наближаваща нова национална катастрофа стават причина за смъртта на цар Борис ІІІ на 28 август 1943 година. Страната навлиза в период на политическа нестабилност, особено след извършените англо-американски бомбардировки, целящи да принудят България да напусне Тристранния пакт. Изключително разрушителни са бомбардировките над София на 10 януари и 30 март 1944 година. На 8 срещу 9 септември 1944 година съветската армия навлиза на българска територия. В София е извършен преврат, който в провинцията провокира въстанически действия. На власт идва правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев, което е доминирано от БРП(к).
След капитулацията на Германия, войната продължава на Тихоокеанския фронт. Япония е решена да воюва за всеки остров, независимо от жертвите. Подготвени са хиляди младежи "камикадзе"-самоубийци,които се взривяват с малки самолети в американски кораби. При тази ситуация американският президент Хари Труман дава разрешение за хвърляне на изпробваните на 16 юли 1945 година в пустинята на щата Ню Мексико атомни бомби. На 6 август 1945 година американска уранова бомба е хвърлена над японския град Хирошима. От 245 000 жители около 100 000 умират същия ден, а около още 100 000-скоро след това. Някои умират без видимо нараняване или причина. Други се покриват с ярки, шарени петна. Много хора повръщат кръв. Един човек потапя изгорената си ръка във вода и "от нея излиза нещо странно и синкаво като дим". Друг, почти сляп, си възвръща зрението, но цялата му коса и зъбите му изпадат. На трети плътта се стопява.
Втората, плутониевата бомба е хвърлена на 9 август 1945 година над Нагасаки. Още същия ден са убити 74 800 души. На 10 август Япония приема условията за капитулация, която е подписана на 2 септември 1945 година. Втората световна война приключва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар