Битката за Сталинград

Стратегията на Германското главно командване във Втората световна война се основава на доктрината на "тоталната война". Нейното основно съдържание е концепцията за "светкавичната война", т.нар. блицкриг, според която победата трябва да се спечели възможно най-бързо, преди противникът пълно да е разгърнал въоръжените си сили и военно-икономическия си потенциал. Германската армия е модерно въоръжена. Под хитлеристки контрол е по-голямата част от континентална Европа с нейните ресурси и икономика, които работят за немците. Във всяка една от тези държави се изработват оръжия - танкове, самолети, автомобили, влакове, кораби. На 22 юни 1941 година Съветският съюз е нападнат едновременно от войските на Германия, Унгария, Румъния, Финландия и Италия. Общият брой на войските им при нападението е 5.5 милиона души. На тях съветската армия противопоставя първоначално само 3 милиона души, въоръжени със стара бойна техника, която не може да се противопостави успешно на немците. Съветските войски са разположени на много дълга фронтова линия от север до юг, което разпокъсва силите им. Комуникацията е лоша, поради липсата на средства за транспорт. В първите дни на войната войските в пограничните области понасят тежки загуби, като само за 3 - 4 дни немците навлизат до 600 км във вътрешността на СССР. Разработената от Съветското главно командване - Ставката, стратегия предвижда изтегляне в дълбочина, за да не попадне цялата армия в котел, и даване на кратки контранастъпателни удари за забавяне на противника. Въпреки падането на Украйна, Крим, Донбас и настъплението до Москва до есента на 1941 година, съветската армия всъщност проваля германския план за блицкриг. Жертвите до Битката за Сталинград са огромни - повече от 3 милиона са убити и около 3 милиона попадат в плен.

Немската операция по превземането на Сталинград и Астрахан се нарича "Сива чапла". Предпоставка за извършването й е успешното настъпление на германските войски и техните съюзници в края на юни и началото на юли срещу съветските сили в района на Воронеж и Донбас (Операция "Блау"). Целта на немските сили и на спомагателните румънски, унгарски и италиански войски е да бъдат овладени Сталинград и Астрахан, като по този начин бъдат прекъснати комуникациите по Волга. Това би осигурило тила на група армии "А", настъпващи към Кавказ и Каспийско море.

В средата на юли 1942 година части на група армии "Б" достигат големия завой на река Дон в посока Сталинград. Сталинград е един от най-големите промишлени центрове на СССР. В годините на войната промишлеността е пренасочена изцяло към фронта - фабриките ремонтират танкове, артилерия и камиони, кораби, минохвъргачки, картечници, боеприпаси и други. Ако превземат Сталинград, немците ще наложат контрол и върху река Волга - най-голямата транспортна магистрала, по която се правят доставки за съветската армия.
На 5 юли Луфтвафе започва бомбардировки над града. Обявено е военно положение. Задачата на съветските войски е на всяка цена да спрат немското настъпление към Волга и да задържат врага на линията на река Дон. В защитата на града се включват и 250 000 цивилни. Със специален указ Сталин нарежда всички "страхливци", отстъпили или напуснали позициите си без изрична заповед да бъдат убивани на място. Създадени са специални подразделения за разстрелване на войници, които се опитват да отстъпят от позициите си, и наказателни роти, в които провинилите се получават възможност да изкупят с кръв вината си.
Ударна сила в немските група армии "Б" е 6-а армия начело с фелдмаршал фон Паулус. Първият сблъсък на двете войски става на 17 юли при селцето Пронин. Съветските успяват да задържат отбраната тук 6 дни, през които продължава евакуацията на хора, добитък, стоки и суровини от Сталинград.

Според плана на операция "Брауншвейг", която е част от операция "Сива чапла", германската армия трябва конкретно да нанесе удар по Сталинград, да го превземе и да наложи контрол над Волга. Първоначално се предвижда обграждане и унищожаване на съветската отбрана при главния завой на река Дон. Благодарение на пикиращите бомбардировачи и артилерия, които буквално разчистват пътя за танковете, след шест дни германските войски печелят първото сражение при Дон и излизат на десния бряг на реката. Тук фронтът се стабилизира.

На 31 юли немските войски предприемат нова контраатака. Тя е извършена от кавказките части, на които е наредено да атакуват през Котелниково. Едновременно с тях настъпление започва и 6-а армия на фелдмаршал фон Паулус по фронта на десния бряг на река Дон. На 7 август започва немско настъпление и от север. Немците правят опит да обкръжат съветските дивизии по десния бряг на река Дон. Съветските войски тук, ръководени от генерал-полковник Еременко, са оставени без военновъздушна подкрепа и защита от немската авиация. След отчаяна съпротива 62-а съветска армия започва да се оттегля. Превъзходството на този етап на германските сили във въоръжение и численост е неоспоримо. В плен попадат 35 хиляди руски войници. Съветското главно командване трябва бързо да постави нов фронт, където немското настъпление да бъде спряно. Едновременно с това продължава изграждането на отбранителни позиции в покрайнините на града и в близост до неговите подстъпи.

През втората половина на август 1942 година немското командване решава да сближи северното и южното крило на армиите си и да затегне обкръжението на Сталинград. Те са на 70 км западно от града и на 20 км южно от него. 62-а, 64-а и 57-а съветски армии бавно се изтеглят и се разполагат на външната укрепителна линия на Сталинград при Волга. Германското настъпление започва на 17 август, а на 21 август немците вече се намират на 10-15 км от Сталинград. Започва офанзивата на града и яростната отбрана на всеки метър до и в него, в която участват и войници, и граждани - около 600 000 души. На 23 август Луфтвафе предприема първата масирана бомбардировка над града, като бомбардировките продължават през целия период на битката. На 25 август защитата на Сталинград обявява състояние на обсада. В града се строят барикади. 62-а, 64-а и 57-а съветски армии отблъскват постоянно атаките на германските сили за превземане на града.

На 1 септември 1942 година започва ново германско настъпление. Боевете се водят пред самите стени на Сталинград. Превантивно градът е миниран още през август. От 2 до 5 септември Ставката изпраща 1-а гвардейска армия, 66-а и 24-а армия в подкрепа на града, които трябва да осъществят контраатака при Волга и да се свържат с 62-а армия, отбраняваща Сталинград. Междувременно на 12 септември Хитлер разпорежда възможно най-бързо превземане на града, за да се предотврати дългото задържане на немските армии там. За целта започва прехвърлянето на войски от кавказкия район и резервите на група армии "А". Те се състоят само от германски съюзници - румънци, италианци и унгарци. 

На 13 септември немските войски влизат в Сталинград. Битката започва да се води по улиците, за всяка къща, за всеки етаж от къща. В същото време 62-а и 64-а армии продължават съпротивата по 65-километрова линия на река Волга. Немците се стремят да овладеят града, за да могат да изпратят подкрепление при Волга срещу съветските армии. На 14 септември хитлеристите извършват пробив в линията на Волга между 62-а и 64-а армия и стигат до реката. Двете армии поемат защитата съответно на централната част на Сталинград и на южната му част. Изпратено им е подкрепление. Битката става все по-интензивна, като и двете страни търпят големи загуби. Въпреки че достигат брега на Волга, немците не успяват да наложат контрол върху нея като транспортна магистрала. Източното крайбрежие на реката все още не е овладяно и оттам пристигат доставки от храна и оръжие за бранителите на Сталинград, както и войсково подкрепление. Тук воюва и съветският флот.

Предстоящата зима кара Германското върховно командване да ускори операциите по превземането на Сталинград и Кавказ, за да се възползва от ресурсите им. Въпреки изразеното мнение от фелдмаршал фон Паулус, че Германия няма да спечели Битка при Сталинград и би било добре да оттегли войските си, Хитлер разпорежда продължаването й. Превземането на Сталинград става въпрос на чест.

На 27 септември започва ново германско настъпление. Настъплението е толкова мащабно, че командването на 62-а армия се колебае дали да не предприеме отстъпление. Боевете се водят в града и в близките села. Едновременно с това са предприети контраатаки от 57-а и 51-а армия южно от Сталинград и германското командване е принудено да оттегли сили от основната линия, което временно облекчава боевете тук. За това спомага и задържането на немците във Ворошиловския район на Сталинград от 64-а армия. Хитлеристките войски владеят по-голямата част от централните и северните райони на Сталинград, докато южните все още оказват решителна съпротива и тук има възможност за маневри. Опасността от обкръжаване и унищожаване на 62-а и 64-а армия в Сталинград все още е много голяма.

Въпреки провала на септемврийския опит да превземе града, Германското главно командване все още не се е отказало от намерението си. На 14 октомври Хитлер подписва директива за преминаване на Сталинградския фронт към стратегическа отбрана. Още същия ден започва ново настъпление, подкрепено с масирани бомбардировки. Атаките продължават и през ноември, но идването на зимата и падането на температурите с минуси под нулата оказват своето влияние. Също така за 4-5 месеца германските въоръжени сили претърпяват огромни загуби - не само във въоръжението, но повече от 40 % са човешките жертви (около 200 000 души), между които команден състав. Германският план за бързо завоюване на Сталинград, както и цялостният им стратегически план на лятно-есенната кампанията през 1942 година за пълно овладяване на Кавказ и Волга през 1942 година се проваля.

"Отстоим Волгу-матушку"

Кризата в германската армия е забелязана от Съветското главно командване. Явно става въпрос за криза не само на този фронт, защото на 23.10 - 4. 11. 1942 година немците търпят първото си от началото на Втората световна война грандиозно поражение в битката при Ел Аламейн в Северна Африка, където войски на съюзническите сили разгромяват армиите на генерал Ромел и превземат Бенгази. Всичко това дава основание на Ставката да си постави за цел през зимата на 1942 - 1943 година да промени хода на Битката при Сталинград в своя полза. Разработена е операция "Уран" за контраатака на южния фланг на Сталинградския фронт, който все още се удържа от руснаците, Югозападния фронт и Донския фронт, като немските войски трябва бъдат обкръжени в котел в Сталинград. Решено е контраофанзивата да започне на 19-20 ноември. Започва тайно струпване на войници и въоръжение. Численото съотношение на силите е 1:1 - 1 000 555 руснака срещу 1 011 500 немци. Изравнени са силите и в броя и във вида на въоръжението, с малко превъзходство на съветската армия. Това показва, че в първата година и половина на войната съветската икономика напълно се е преструктурирала на военна нога и е в състояние да произвежда модерно, конкурентно на немското въоръжение. За подготовката помага магистралата Волга. Само от 1 до 19 ноември през Волга са прехвърлени 60 000 войници, 10 000 коне, 130 танка, 600 оръдия, 14 000 превозни средства, около 7000 тона боеприпаси.

Сутринта на 19 ноември 1942 година войските на Югозападния и Донския фронт започват контранастъпление с масирана артилерийска и военновъздушна атака, като е унищожена германската отбрана. На 20 ноември контраатака предприемат войските при Сталинградското централно направление. Германското командване реагира мудно на съветското настъпление. Вражеските войски са обърнати в бягство - изоставят не само военна техника, оръжие и документи, но и ранените си сънародници в болниците. Осъзнавайки какво се е случило, на 21 ноември Хитлер назначава най-добрия си генерал - Манщайн, като командир на новосформираната група армии "Дон", надявайки се да промени нещата и да спаси обградените войски. Това вече е трудно изпълнимо. На 23 ноември немските войски са обкръжени. За съветското командване е ясно, че в скоро време ще бъде изпратена подкрепа на обкръжените вражески сили, поради което е важно тяхното бързо унищожаване. Положението на немците в котела е тежко, тъй като не могат да разчитат на добро снабдяване. Също така Хитлер издава категорична заповед да не се предават на врага.

Обкръжените германски войски при Сталинград - Сталинградският котел.

В края на ноември Ставката започва подготовката на нова операция - "Сатурн", за отблъскване на армиите "Дон" към Воронеж и от там към Ростов на Дон. В началото на декември германските армии "Дон" започват настъпление за пробив на съветския фронт и оказване на подкрепа на обкръжената 6-а армия на фелдмаршал Паулус в Сталинград (немската операция "Зимна буря"). Атаката е извършена от група армии "Готика" от 12 до 24 декември, като достигат на 35 км от Сталинград и вероятността да се свържат с армията на фон Паулус е голяма. Опасността е оценена и от съветското командване, което променя кодовото име на операцията на "Малък Сатурн", чиято първа задача е спирането на немската конраофанзива. На 21 декември съветските войски на Донския фронт унищожават 8-а италианска армия. На 24 декември срещу "Готика" е прехвърлена 2-а гвардейска армия, с което съотношението на числения състав става 2:1 за съветските войски. Това предизвиква паника сред немците, които започват отстъпление. При град Котелниково се води крупно сражение, след което немците се изтеглят към Ростов на Дон. Опитът за освобождение на войските на маршал фон Паулус не успява и те са обречени.

Операция "Пръстен"
С тази операция се обозначава унищожаването на 6-а германска армия на фелдмаршал Паулус и други германски части. Дължината на обкръжаващия пръстен е 170 км. Немското въоръжение и числен състав никак не е малко. Съотношението на човешките сили е 1:1,2 за немците (212 000:250 000), а въоръжението 1:1,5 за руснаците.
На 8 януари Съветското командване отправя ултиматум до Паулус да се предаде, но той е отхвърлен. На 10 януари започва операцията. Съветското настъпление предизвиква паника у немците и обясним страх. Превзети са главните летищата, което означава, че могат да се спасят или от куршум, или от глад. Двукратното искане на Паулус от Германското командване и лично от Хитлер да му даде свобода на действията, т.е. да се предаде, му е отказано. На 26 януари немците са разделени в две групи - южна под командването на Паулус, и северна под командването на Щрекер. На 30 януари започва освобождаването на центъра на града, където се намира щабът на Паулус. На 31 януари той получава известие от Хитлер, че е издигнат в чин фелдмаршал, което е тънък намек за самоубийство, защото в немската история няма случай фелдмаршал да е пленен на бойното поле, както и разрешение германската армия да се предаде. Паулус наистина става първият немски фелдмаршал, предал се жив на врага с армията си.
На 2 февруари 1943 година Сталинградската битка свършва!

Фридрих Паулус се предава на Съветското командване с 90 000 армия.

 Последните германски войници напускат Сталингра.

Победата на съветските войски при Сталинград има голямо военно и политическо значение. Битката продължава шест месеца и половина, като хитлеристите губят 1/4 от всичките си сили, действащи по време на войната. Общите им загуби в убити, ранени, пленени и изчезнали надхвърля 800 000 войници и офицери. В продължение на два месеца и половина при съветската офанзива, немската армия губи всичко, което е извоювала с цената на огромни жертви за пет месеца.

Сталинградската битка е първата успешна съветска настъпателна операция, довела до унищожаването на чужди армии. Цената на победата надхвърля 1 100 000 човешки живота.
След сражението съветската армия получава стратегическа инициатива във войната. Предприета е обща контраатака на огромен фронт от Ленинград до подножието на Кавказ с цел изгонване на врага от територията на Съветския съюз. Самият Хитлер по време на среща с висши офицери заявява "Възможността за война на изток от началото вече не съществува".
Победата при Сталинград обръща военните действия и по другите фронтове. Победата е огромен стимул за освободителното движение на народите на окупираните от нацистите държави. В същото време тя е огромно крушение за немския народ, който започва да приема поражението във войната за напълно възможно. Огромни са финансовите и военните загуби на Германия. Цялата германска икономика навлиза в криза, което влошава още повече социалното положение на обикновените хора. Те са силно експлоатирани, за да компенсират загубите по фронтовете, а децата им на 16-17 години са взимани в армиите.
През февруари 1943 година американският президент Рузвелт изпраща писмо до Сталинград, в което пише:"От името на американския народ изпращам това писмо до жителите на Сталинград, за да изкажа своето възхищение от защитниците му, от силата на техния дух и всеотдайността им, които винаги ще вдъхновяват сърцата на всички свободни хора. Вашата славна победа сложи край на инвазията и е повратна точка във войната на съюзническите нации срещу силите на агресията".
Британският министър-председател Уинстън Чърчил, в писмото до Сталин от 1 февруари 1943, нарича победата при Сталинград невероятна.

Кралят на Великобритания изпраща на Сталинград меч дарение, на чието острие на руски и на английски език е написано:"Гражданите на Сталинград, здрави като стомана - от крал Джордж VІ в знак на дълбоко възхищение от страна на британския народ".

Така започва нов етап във Втората световна война, който ще завърши с пълното поражение на Германия.