Твоят час: 140 г. от началото на руско-турската освободителна война (1877 - 1878)

Образователна програма в Национален военноисторически музей

"Руско-турска война (1877 - 1878)"

Веселина Гигова, 11 Б клас

     В Националния военноисторически музей се съхраняват родни и чужди ценности, свързани с военната история. Той предлага образователни програми, насочени към повишаване на историческата култура, опазване на националната памет и осмисляне на българската идентичност и героизма на българските воини. 

Посещението на членовете на училищния клуб по история започна с прожектиране на филм за руско-турската освободителна война (1877 – 1878), който ни напомни, че

освен преследване на политически интереси, в тази война с особена сила се проявява силата на човешкия характер и дух. Това е видно днес зад витрините на военноисторическите музеи и  е жив в спомена за хилядите загинали войници и тяхната саможертва.

Групата ни премина през парка на музея с изложени образци на  тежка бойна техника, преди да достигне до основната си цел – постоянната експозиция. 

Акцент в тематично - хронологичната част са експонатите, проследяващи развитието на Българската армия и участията й във войните за национална свобода. Постоянната експозиция ни посрещна с най-добре запазения, открит при археологически разкопки, гръцки коринтски шлем,

Прабългарското укрепление в Онгъла

произведен още преди новата ера чрез изтегляне и изчукване на бронза.

Визитата на членовете на клуба ни продължи с разглеждане на зала, представяща Първата и Втората българска държава.През VII в. маневрената конница на прабългарите начело с хан Аспарух се свързва в здрав боен съюз с пехотата на славянските племена, отседнали трайно в земите отвъд р.

Облекло и въоръжение на български хайдути

Дунав. Създава се една от първите държави в Европа през Средновековието – България.

Успешните войни с Византийската империя, арабите, аварите и други племена разширяват границите на държавата и я налагат като първостепенна сила в Европейския Югоизток. Българските владетели Крум, Симеон Велики и Самуил остават в историята не само като мъдри държавници, но и като изключителни

пълководци. Битката при Върбишкия проход в 811 г., разгромът на ромеите в 917 г. при р. Ахелой, неподражаемата по стратегически замисъл и изпълнение битка при прохода Траянови врата в 986 г. са крачки напред в световното военно изкуство. 

Търновското въстание от 1185 – 1187 г., начело с болярите Асен и Петър, възстановява българската държава и

поставя начало на политически и военен възход. Строят се нови укрепителни съоръжения, формират се всички родове войски, характерни за епохата – лека и тежка кавалерия и пехота, части, обслужващи обсадната техника, и флот, настъплението се превръща в основна стратегическа мярка. Границите на българската държава опират на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. 

В битката при Одрин в 1205 г. цар Калоян разгромява непобедената дотогава кръстоносна армия на западните рицари. След победата над епирския деспот Теодор Комнин в 1230 г. при Клокотница българският владетел Иван Асен II с гордост се нарича „цар на българи и ромеи”. За неговия успех разказва каменната колона от църквата „Св. 40 мъченици” в Търново, съхранявана в музея. 

Въоръжената съпротива на българския и балканските народи в края на XIV в. изиграва решаваща роля за възпиране на османското нашествие в Европа. В една от витрините са изложени чуждите оръжия, срещу които се е изправяла България, за да се направи съпоставка с въоръжението, използвано от противниците. 

Българска униформа от Първата легия (1862)

С интерес разгледахме редица експонати, включващи личната карабина  и балтон на Георги Раковски с личните му инициали на пушката, сабята на Жельо Войвода и знамето на четата на Филип Тотьо. Една от витрините ни представи как са изглеждали хайдутите и оръжията им - дълги пушки, наречени бойни (високи колкото един човешки бой), шишенета пушки, правени в Сливен за въоръжение на османската армия, и ятагани. 

Най-незабравимият предмет се намираше

Първа българска легия в Белград (1862)

между вещите, свързани с живота и съдбата на Васил Левски – косите му. След смъртта на майка му, която ги е съхранявала, сестра му ги предава на Министерството на просвещението. Там е и най-омразният експонат – оковите от софийския затвор, в които е бил окован Апостола. В същия кът се намират личният му револвер „Гасер“ и кръстче от Йерусалим, подарък от чичо му

Косите на Апостола

Василий. Завършен вид на витрината придава портретът на Дякона. 

Интересно е да се спомене, че няма длъжност военнен фотограф, а военнен художник, включително и през Първата светован война. Поради тази причина във военния музей има чудесни картини. 
До униформата на Стефан Стамболов и униформата на четниците на Христо Ботев се намираше материалният носител на

Оковите на Апостола

първия опит на българите да създадат своя артилерия - черешовото топче, символ на борбата за свобода по време на Априлското въстание (1876). 
След тази разходка, влязохме в залата, посветена на руско-турската война. В нея е изложена сгъваема лодката, с каквито руските войски са преминали р. Дунав през 1877 г. Има и пушки крнки, с каквито са воювали българските опълченци при Стара

Лодка, с каквито руските войски преминават р. Дунав през 1877 г.

Загора и на връх Шипка. Бяха изложени униформите на българските опълченци, румънските и руските войници, както и парадната униформа на първия български княз Александър Батенберг – участник във войната. В джоба на една от румънските униформи е открита 140 годишна курабийка (сухар), която заемаше подобаващи място сред експонатите. На видно място до витрината на българското опълчение беше поставено Самарското знаме – знамето на опълченците, което никога не попада във вражески ръце. 

Един на пръв поглед обикновен, но много ценен, исторически експонат също се намира в тази зала. Това е масата, на която на 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, където за първи път се споменава, че България е свободна държава. 

Самарското знаме и калпачето на опълченците

Отрядът на ген. Гурко освобождава София на 4 януари 1878 г.

Масичката, на която на 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, поставил началото на свободна България

 

  

 В памет на Българския опълченец  
(филмче)

 

Снимките в темата са направени от Яна Атанасова от 10 В клас :)